Ники не беше сигурна, но за момент й се стори, че усеща силния мирис на трева.
Младият шофьор усърдно разтоварваше куфари от багажника. Ники го насочи към стаята на Съмър.
— Лос Анджелис е страхотия — обади се Съмър, докато бродеше из къщата. — В Чикаго е тооолкова горещо и прашно. Уха! Отвратно време!
— Тук е хубаво — съгласи се Ники, докато я следваше.
— Естествено, можех да отида с татко и с Рейчъл на Бахамските острови — продължи Съмър. — Факт е, че вече съм била там два пъти и ми е досадно. Освен това исках да видя Ричард — и теб, разбира се.
— Страхотно — Ники разглеждаше облеклото на дъщеря си — стилът на ранната Мадона се преплиташе с този на Къртни Лав — вид, който не подхождаше на свежата красота на Съмър. — Да отидем утре да пазаруваме — предложи тя. — Ще обиколим Мелроуз — там има много нови магазини, които съм сигурна, че ще ти харесат.
Съмър изръмжа, сякаш това беше най-лошата идея, която някога беше чувала.
— Хайде бе, мамче, знаеш, че нямаме еднакъв вкус.
— Едва ли аз съм някоя дърта консерваторка — отговори Ники, възмутена от коментара на Съмър. — Всъщност съм един от най-преуспелите дизайнери на костюми в киното. — „Освен това съм по-млада от Мадона — помисли си тя. — Така че не се отнасяй с мен като с някоя грохнала дърта брантия.“
— Да, мамче. Всъщност… прави каквото искаш, но мене ме няма.
Страхотно! Нямаше я собствената й дъщеря.
— Умирам от глад — каза Съмър и се втурна към кухнята. — Има ли нещо за ядене?
За ядене имаше много неща, но Съмър имаше гадния навик да отваря с трясък хладилника и да казва:
— Ужас! Нищо ядливо!
Направи го и сега. После отвори всеки шкаф в кухнята и пропусна да ги затвори.
Ники се опита да остане спокойна; ужасните навици на дъщеря й я влудяваха напълно.
— Ега ти! — възкликна Съмър. — Ричард не е вкъщи и няма никаква манджа.
— Кажи ми какво би искала и ще изпратя прислужницата да напазарува.
— Забрави, мамче. Смятам да отида на плаж. Имам намерение да си докарам доста готин тен.
„Толкова за връзката между майка и дъщеря“ — мрачно си помисли Ники.
В момента, когато куриерът донесе сценария, Ники го грабна и забърза към терасата с изглед към брега. Съмър лежеше под нея на пясъка без горнище на банския. Тъй като беше почти плоска, това наистина нямаше значение, освен дето беше неподходящо — особено след като това е обществен плаж, където не се предполага да вършиш такива неща.
Изкуши се да я извика и да й каже да си сложи горнището, но дали това беше добра идея? Съмър щеше да я послуша за две минути и веднага след като Ники се извърне, отново щеше да го свали.
Със сценария под мишница се сви в удобен люлеещ се стол и започна да чете.
За час и половина беше напълно погълната. Окончателният вариант беше брилянтен — писателят, когото бе наела, бе свършил чудесна работа, като се бе съобразил и с нейните бележки. Остави сценария на масата и потръпна въодушевено. Лара трябваше да го види веднага.
През ума й мина да й го занесе лично. После си спомни, че Съмър е тук и няма да е честно да я остави сама с Ричард. Може би щеше да изпрати сценария с „Федерал експрес“, ще й даде възможност да го прочете и след това ще вземе самолета. Да, реши тя, това е начинът.
Обади се на Ричард в монтажната.
— Сценарият е тук — каза тя. — Точно приключих с четенето, точно каквото трябва е.
— Не се въодушевявай толкова — предупреди я той. — Хората, които дават парите, трябва да му хвърлят един поглед, а те винаги имат претенции.
— На кого му пука? — безразсъдно отговори тя. — Мисля, че е достатъчно добър, за да го изпратя на режисьорите, за които съм мислила, и да видя тяхната реакция.
— Е… Те всички очакват да го видят — намуси се той. — Само помни, че съм вързан тук през следващите няколко седмици и няма много да ти помагам.
— Мога да го направя — уверено каза тя. — Това е мой проект и въпреки че оценявам намесата ти, сама ще се справя чудесно.
— Сигурна ли си, че искаш да го направиш?
— Абсолютно.
Беше на път да се обади на „Федерал експрес“ и да изпрати сценария на Лара, когато си спомни за Съмър — тя определено беше на плажа от твърде дълго. Наведе се над парапета на терасата и погледна надолу. Съмър се беше изпружила на пясъка — все още без горнище. До нея беше седнал мускулест младеж, който говореше непрекъснато. „Хм… — помисли си Ники, — не й отне много време да намери някой местен герой.“
Разбираше, че не трябва да бъде толкова критична, но не искаше дъщеря й да бъде сполетяна от същата съдба като нейната. Бременна на шестнайсет години, омъжена — на седемнайсет, разведена — на двайсет и пет. В главата й промърмори тъничък гласец: „Това не е твой проблем, а на Шелдън. Той отговаря за нея.“