Извика името на Съмър.
Почти голата й дъщеря завъртя глава и я погледна, сякаш тя й беше съвсем непозната.
— Да?
— Не трябва ли вече да се прибираш? Не трябва да се печеш толкова много през първия ден.
Съмър прошепна нещо на момчето. И двамата се превиха от смях.
Ники знаеше, че тя е обектът на шегата им, но се престори, че няма нищо против, и забърза в къщата. Обади се на „Федерал експрес“ и прибави към сценария кратка бележка за Лара. След това седна на бюрото си и започна да звъни на режисьорите, на които беше планирала да изпрати сценария, за да ги осведоми, че той вече е на път.
Съмър знаеше, че има едно нещо, което може да прави без никакво усилие: да привлича момчета — или мъже — нямаше значение, стига да бяха от мъжки пол. Пет минути на плажа и този голям здрав сърфист пристигна и се залепи за нея. Тя свали горнището си, каза му, че всички в Европа се пекат без горнища, и докато той присвиваше очи, го попита откъде може да се сдобие с малко трева. Той я осведоми, че може да й донесе всичко, което поиска, покани я на купон и се влюби в нея.
„Мъже! — презрително си помисли Съмър. — Всичките са толкова лесни!“
По-късно влезе в къщата боса и покрита с пясък. Тънка риза едва прикриваше бикините й.
— Трябва да излизам — каза на майка си. — Мога ли да взема кола?
— Твърде си млада, за да шофираш — отбеляза Ники. — Трябва да си навършила шестнайсет, не помниш ли?
— Карам колата на татко през цялото време — нацупи се тя.
— Може би баща ти е готов да поеме риска — рязко отговори Ники. — Но ние не можем.
— Аз съм достатъчно добър шофьор, мамче.
— Сигурна съм, че е така, но тук не може да караш. Такъв е законът.
— Няма да ме хванат.
— Казах „не“.
— Такава си досада — промърмори Съмър, мислейки си, че майка й няма да е толкова лесна за манипулиране като скъпото татенце.
— Накъде си се запътила все пак? — попита Ники. — Мислех си, че тази вечер ще вечеряме всички заедно.
— Не мога — отговори Съмър. — Отивам на купон.
— Вече?
— Не искаш само да си седя вкъщи, нали?
— Баща ти определил ли ти е вечерен час?
— Вечерен час? На мене? Пфу!
— Не ми се прави на умна, Съмър. По кое време трябва да се прибираш вкъщи в Чикаго?
— По времето, по което си искам — смело отговори тя. „Или — помисли си, — по времето, по което той каже.“ Защото Шелдън винаги искаше да е сигурен, че тя е там, когато той иска тя да е там.
— Правилата тук са различни — обяви Ники, като почукваше по часовника си. — Да се върнеш в полунощ.
— Полунощ! — изпищя Съмър. — Тогава купоните дори още не са започнали!
— Откъде знаеш?
— Тук имам приятели.
— Имаш ли? И кои?
— Не ги познаваш.
О, Боже! Съмър беше достигнала трудната възраст. Ники стисна зъби. Помощта на Ричард щеше да й е необходима, а в момента той изобщо не беше на разположение.
— Ще ти дам пари за такси — каза тя най-после — не искаше изведнъж да става твърде строга. — И да си си вкъщи в дванайсет. Ясно?
— Както кажеш — промърмори Съмър и се отправи към стаята си с мисълта каква гадна досада е майка й.
Ричард не се прибра вкъщи до десет и половина. Беше се възгордял.
— Филмът изглежда невероятно — обясни той, докато си сипваше силно питие. — Снимките в Южна Франция са изключителни, а изпълнението на Лара — блестящо. Начинът, по който тя израсна като актриса, е забележителен.
— Колко време още има, преди всичко да стане готово? — попита Ники.
— Суровото копие трябва да е готово след около шест седмици.
— Страхотно. Добре ли изглеждат костюмите?
— Намини утре и виж сама. Ще бъдеш доволна.
— Наистина ли? — попита тя, докато го обгръщаше с ръце.
— Да, скъпа, наистина.
— Обичам те, Ричард — и тя сгуши лице на гърдите му.
— И аз те обичам, любима — отговори той не особено съсредоточено. — Къде е Съмър? Не се ли предполагаше днес вече да е тук?
— Пристигна, създаде обичайния хаос и излезе.
— И те остави тук сама?
— Тя не става за моя компаньонка, Ричард. Споменах, че нямам нищо против да излезе. Казах й да се прибере вкъщи до полунощ. Няма нужда да я чакаме — реших да й се доверя.
— Браво на тебе.
— Ти ме пренебрегваш — Ники желаеше той да й обърне повече внимание. — Кой е на първо място — филмът или аз?
— Знаеш, че винаги е филмът — каза той, за да я подразни.
— Такова копеле си — тя се изправи на пръсти и го целуна. — Не знам защо те обичам.