— Благодаря — каза тя.
— Докато чакаме Кайл да се появи — обади се Майлс, незабелязал сексуалното напрежение, изпълващо снимачната площадка, — да минем вашия диалог.
— Добра идея — съгласи се Лара.
Джой продължи да се взира, неспособен да свали очи от нея — тя го хипнотизираше.
В сцената той седеше в бара, докато тя и Кайл бяха на масата и си разменяха обиди, чиято кулминация беше рязкото тръгване на Кайл.
Джой започна да чете от сценария си — въпреки че беше научил репликите си и думите му излизаха идеални.
— Наблюдавах те — каза той от името на героя си Джеф. Пауза. — Този, дето излезе, твоят съпруг ли беше?
— Той не ми е съпруг — отговори Лара — съответно дръзко.
— Значи… предполагам, си свободна да танцуваш с мене.
Кокетно отмятане на главата й.
— И защо да го правя?
— Защото си помислих, че точно това искаш да направиш.
В този момент по сценарий се предполагаше тя да се изправи и да тръгне с него към дансинга. Сцената беше кратка, но сработването им беше неоспоримо.
Изчетоха сцената два пъти и бяха готови да я направят за трети път, когато се появи Кайл, понесъл се през снимачната площадка като кинозвезда — каквато беше в действителност.
Майлс се обади:
— Кайл, запознай се с Джой Лоренцо — той играе Джеф.
Кайл кимна студено — едва го забеляза.
— Давай — обърна се към Майлс, докато си пукаше пръстите. — Готов съм за песни и танци.
— Нямаш проблеми — отговори Майлс. — Започваме с тебе и Лара на масата. Джой, за снимките си на бара.
Всички застанаха пред камерата — Лара и Кайл — на преден план, Джой — на бара.
— Добре, всички — извика първият асистент-режисьор. — Репетираме. Хайде малко тишина.
Кайл и Лара изрепетираха сцената си няколко пъти, преди Майлс да бъде доволен. После притичаха гримьорите и фризьорите и напудриха и фризираха двете звезди. Накрая бяха готови да снимат.
Кайл не беше във форма. Направиха девет дубъла, преди на Майлс да му хареса и да извика дрезгаво:
— Стоп! Добре, разпечатвайте!
Джой нямаше какво друго да прави, освен да седи на бара и да ги гледа. Беше му горещо и скучно, беше ядосан на Кайл Карсън, който се бе отнесъл към него като към жалък статист. Голям кинозвезден задник. За какъв точно се мислеше?
През цялото време вниманието му беше насочено към Лара Айвъри. Госпожица Айвъри, реши той… беше твърде хубава — за нейно собствено добро.
В обедната почивка Трини се яви в ролята на негов командир.
— Да вървим — жизнерадостно нареди тя. — Ще те придружа до фургона с храната, за да те пазя от жените.
— За какво говориш? — попита той, сякаш не беше забелязал, че всяка жена на снимачната площадка се опитва да се приближи до него.
— С теб съм, човече — обяви Трини, като че ли беше най-добрият му приятел. — Ние, сгодените, трябва да се подкрепяме взаимно.
Той направи гримаса и продължи да наблюдава Лара, докато Майлс я хвана за ръка и заедно напуснаха снимачната площадка.
Спеше ли тя с режисьора?
Не, беше от твърде висока класа.
— Къде е Барбара Уестърбърг? — попита той Трини, мислейки си за времето, когато ще използва чара си в своя полза. — Не съм я виждал насам.
— Не идва на снимките по-рано от следобед — отговори Трини. — Остава около час, после си тръгва. Така правят продуцентите — освен ако не са изпълнителни — тогава ти висят на врата през цялото време.
— Откога си в този бизнес?
— От две години — гордо обяви Трини. — Уча се. Някой ден ще стана продуцент.
— Можеш ли да се справиш?
— Че защо не? Всяко нещо — с времето си. Колко испанки продуценти си виждал? И все пак… годеникът ми казва, че мога — тя се изкиска. — Аз ще стана продуцент, а той ще е световен шампион, тежка категория. Какво мислиш?
— Звучи ми добре.
— По-добре да ти облечем стара тениска — каза тя. — Просто за в случай че си изцапаш дрехите по време на обяда.
Последва я до фургона на гардероба, където на пода се бе проснал Ерик и енергично правеше гимнастика.
— О! — възкликна Ерик. — Двамата сгодени!
— Мнооого смешно — и Трини го прескочи.
— Тук някъде няма ли гимнастически салон? — попита Джой. И той имаше нужда от упражнения, за да се поддържа в отлична физическа форма.
— Да, но принадлежи на Кайл — отговори Ерик. — Господин Карсън си има собствен гимнастически фургон. Направо съм убеден, че ще ни позволи да го използваме. Как ли пък не!
— Изглежда достатъчно готин — внимателно каза Джой.
— Само почакай — Ерик сви устни. — Мистър Америка е змия до мозъка на костите си.
— Това пък какво означава?
— Колко реплики имаш? — попита Ерик, докато ставаше от пода.