Выбрать главу

Ники беше тъмнокоса, весела и изключително красива по един игрив начин. Също така знаеше как да извлече най-доброто от Ричард. В началото на връзката им тя откри, че като повечето мъже и той има много работа. Преди да влезе в живота му, той пушеше, флиртуваше и пиеше по много и освен това очакваше през цялото време да върви по собствения си път, а когато това не стане, да се цупи. Ники бе преценила силните и слабите му страни и реши, че той си струва усилията. По някакъв начин го бе успокоила, покриваше всичките му нужди и сега най-голямата й съперница като че ли беше работата. Той беше печеливш режисьор, изискваше много и филмите му винаги правеха пари, а точно това се ценеше в Холивуд.

Лара смяташе Ники за най-близката си приятелка. Точно сега всички се наслаждаваха на съвместната си работа над „Френско лято“ — сериал с прекрасен сценарий, над който Ричард се трудеше страстно. Тримата деляха една вила под наем за шестседмичните външни снимки. Лара не искаше да се натрапва, но Ники бе настояла, което тайничко успокои Лара, защото вероятността да остане насаме със себе си беше нещо, с което трудно щеше да се справи.

— Този последен дубъл беше фантастичен — обади се Ричард, докато се приближаваше към нея и й стискаше ръката. — Определено си струваше чакането.

Лара се намръщи — беше най-сериозният си критик.

— Така ли мислиш? — попита притеснена. Би могла да се справи и по-добре.

— Сладурана — успокои я Ричард; той очакваше тя да е загрижена, защото я познаваше толкова добре. — Седмият дубъл е съвършен. Няма какво да се подобрява.

— Искаш просто да си мил — каза тя и се намръщи още повече.

— Не мил, а откровен — открито отговори той. Обезоръжаващо честните й зелени очи срещнаха неговите.

— Наистина ли? — попита тя.

Ричард се съобразяваше с изключителната си бивша съпруга и установи, че се чуди дали за болезнената й несигурност не е допринесъл и провалът на брака им.

Може би. Макар и фактът, че го хванаха във фургона му да се пуска на гримьорката, да се оказа последният пирон в ковчега на изневерите му, това беше нещо, което той не бе в състояние да признае пред себе си.

Година след доста шумния им и жлъчен развод не си бяха говорили. Тогава Ричард срещна Ники и тя бе настояла по своя обичаен разумен начин, че е ненормално всички те да не бъдат приятели. Както винаги беше права. Тримата се бяха срещнали на вечеря и никога не съжалиха.

Ники се приближи с широки крачки — изглеждаше адски гот в протритите ленени панталонки и жълта памучна ризка, вързана на възел под гърдите й и разкриваща диафрагма с хубав тен. Беше в началото на трийсетте си години, по-ниска от Лара, със стегнато, добре поддържано тяло, късо подстригана тъмна коса, пристегната с дълга лента през челото, открити лешникови очи и прекалено пълни устни. Никой не би и предположил, че има петнайсетгодишна дъщеря.

Ричард беше доволен от това, че Ники е умна и умела и най-вече, че не е актриса. След като изгуби Лара, беше решил никога вече да не се обвързва с актриса, която да може да се сравнява с нея. Ники и безхитростното й поведение бяха променили мнението му.

— Отърви ме от тази рокля! — молеше Лара. — Ще ме счупи на две. По-голямо наказание е от това, да си омъжена за Ричард.

— Нищо не може да е по-лошо от това! — пошегува се Ники и завъртя изразителните си очи.

— Нали Лара беше страхотна в онзи последен дубъл? — прекъсна ги Ричард, прегърна през рамо настоящата си съпруга и прокара пръсти нагоре-надолу по голата й кожа.

— Той е просто мил — каза Лара с една от дълбоките си въздишки — нейна запазена марка.

— Познавам това чувство — остро отговори Ники. — Точно така казва, когато хвали готвенето ми.

Очите на Лара се разшириха.

— Да не искаш да кажеш, че му готвиш? — възкликна тя. — Аз никога не го правех.

Ники се опули.

— Той ме принуждава, знаеш колко настоятелен може да бъде.

— О, да — съгласи се Лара. Двете се засмяха съзаклятнически.

Ричард се намръщи — преструваше се на недоволен.

— Наистина се дразня от това, че двете сте толкова добри приятелки — каза той. — Мразя го! — Истината беше, че му харесва и двете жени да са част от живота му.

— Не, не го мразиш — натърти Ники, поглеждайки го с онзи израз, който жената придобива, когато е абсолютно сигурна в мъжа си. — Гордееш се с това.

Той се отдалечи, весело поклащайки глава.

Ники даде знак на асистентите си от гардероба да ги последват във фургона на Лара.

— За зрял мъж Ричард е такова дете — отбеляза тя.

— Ето защо бракът ни се провали — меко каза Лара. — Два огромни „аза“ в борба за най-добрата гледна точка на камерата!