Остана точно там, където си беше, все още прикрила ушите си с ръце.
Изведнъж баща й се втурна в стаята с див поглед в очите си.
— Хайде, тиквичке — дръпна я той.
Очите му бяха целите налети с кръв и страшни, но тя обичаше татко си повече от всичко на света и не възрази.
— Къде отиваме, татко? — кротко попита тя.
— Далече оттук — промърмори той, вдигна я на ръце и я понесе през кухнята.
Просната на пода в кухнята лежеше майка й — от една дупка в гърдите й се виеше тънка спирала пушек.
До вратата се беше отпуснал брат й — главата му — пръсната наполовина. Навсякъде имаше кръв.
— Татко! Татко! Татко! — започна да пищи Лара Ан. — Мама е ранена. Мама кърви. Както и Анди.
Той не чуваше. Пренесе я през вратата и почти я хвърли на задната седалка в колата си. После скочи на шофьорското място и с рев се отдалечи от къщата.
— Татко, татко — хленчеше тя; беше толкова изплашена, че едва можеше да диша. — Какво е станало? Защо моята мамичка е на пода? Защо Анди е цял в кръв?
— Нищо — измърмори той, вдигна бутилка скоч от седалката до себе си и отпи глътка. — Те ще се оправят.
Тя плътно стисна очи и притисна колене към гърдите си.
— Татко, станало е нещо лошо! Кой го направи на мама и на Анди? Кой го направи?
— Майка ти си получи каквото заслужаваше — мърмореше той. — Приказлива кучка!
Лара Ан започна да плаче, цялото й тяло се тресеше от силни преглътнати хлипания.
Дан спря пред някакъв мотел, отиде на рецепцията и взе ключ. После паркира пред стаята и я внесе вътре. Тя все още плачеше — по лицето й се стичаше река от мълчаливи сълзи. Обичаше баща си, но сега със сърцето си усещаше, че той е сторил нещо ужасно лошо.
— Сядай и гледай телевизия — нареди й грубо.
— Искам да си вървим вкъщи — изхленчи тя.
— Прави каквото ти казвам. Включи телевизора и не започвай да цвилиш като майка си.
Той се пльосна на един стол и отпи още глътка от бутилката скоч, която сега вече беше почти празна.
Татко й никога не й беше говорил толкова рязко, но тя знаеше, че гневът му има нещо общо с бутилката в ръката му. Анди й бе казал, че когато хората пият така, те се напиват. А когато се напият, им става зле и говорят смешно. На татко й му беше зле.
С напредването на вечерта тя ставаше все по-изтощена и по-изтощена. Баща й отиде до колата и се върна с друга пълна бутилка скоч. Тя го гледаше, докато той изпи цялата бутилка и нещо си мърмореше.
По-късно същата нощ чу в далечината воя на полицейски сирени. И баща й ги чу, защото седна съвсем изправен и се взря право в нея.
— Изглеаш тошно кат майка си — езикът му се преплиташе. — Хубава си, но отвътре си курва — кат майка си. Грозна… малка… курва. Такиа са сички жени. Сфана ли?
Очите й се изпълниха с още повече сълзи и те потекоха надолу по бузите й. Баща й никога преди не й беше говорил такива ужасни неща. Тя беше любимката му, той винаги я бе обичал.
Светът й се срутваше, а тя не можеше да направи нищо.
— Искам Анди — изплака тя. — Искам и мама.
Дан измъкна пистолет от джоба си.
Лара Ан се втренчи в остро проблясващия метал. Той щеше да я застреля — точно както тя беше виждала да застрелват хора в „Ангелите на Чарли“, точно както беше застрелял мама и Анди. А тя дори нямаше да има възможност да порасне.
— Татко… — започна тя; малкото й лице беше ужасено.
— Никога не забравяй — измърмори той с крива уста. — Отвътре си грозна курва — точно като бъбривата ти майка.
После лапна дулото и си пръсна главата.
Кръв, коси и парчета плът я покриха цялата.
Беше петгодишна.
След известно време Лара отново влезе вътре — мислите й бяха заети от поредната дълга самотна нощ.
Всичко беше наред, тя беше свикнала да бъде сама. Справяше се. Винаги се беше справяла.
ГЛАВА ДВАНАЙСЕТА
За първи път Алисън Сиуел забеляза Лара Айвъри на филмова премиера. По това време Алисън беше хваната като в капан зад тълпа смърдящи и потящи се мъже и всички те й препречваха пътя.
Алисън не беше популярна сред колегите си фотографи, така че всеки път, когато можеха да й попречат да направи снимката, те го правеха. Истината беше, че я мразеха.
На Алисън не й пукаше, тя си имаше начини да ги изпревари — свои си начини. Кратък ритник в топките. Бързо забита в някоя уязвима част на тялото игла. Престорен припадък. В края на краищата тя беше жена — така че свинете трябваше два пъти да го премислят, преди да й отвърнат на удара.
Един се опита. Препъна я и след това я удари злобно. Тя веднага го даде под съд. В съда стигнаха до споразумение — той й плати шест хиляди долара неустойка. Това беше предупреждение за всички тях. Не се занимавайте с Алисън Сиуел или ще съжалявате.