— И единият от тях чука наред като Чарли Шийн в най-лошия му период.
— Ти го излекува от това.
— Надявам се! — повиши тон Ники. — В момента, в който членът му покаже друга посока, изчезвам.
— Би го напуснала?
— Веднага — Ники изобщо не се поколеба.
— Обзалагам се, че би го направила — Лара си пожела да притежава вътрешната сила на приятелката си.
— Хей, слушай — Ники набърчи покрития си с лунички нос. — Очаквам той да ме зареже, ако аз му изневеря, така че защо същото правило да не важи и за мене?
Лара кимна.
— Абсолютно си права.
„Защо аз не го направих? — помисли си тя. — Защо не му казах да си хваща пътя още първия път, когато го заподозрях в изневяра?
Защото си слабоволева.
Не. Просто вярвам във втората възможност.“
И в третата, и в четвъртата… Ричард не знаеше кога да спре.
Бяха се срещнали, когато той режисираше третия й филм. Въпреки че по онова време тя беше звезда, все пак бе впечатлена от срещата с великия Ричард Бари — човек с голяма репутация. Той се залепи за нея като карнавална серпентина. Тя беше двайсет и четиригодишна и според холивудските стандарти — съвсем невинна. Той — на четирийсет и шест години и с труден характер. Сватбата им в дома на нейния агент в Малибу се превърна в новина за вестниците; над главите им кръжаха хеликоптери, по дърветата се криеха папараци. Това беше медиен цирк, неприятен и на двамата. При развода беше още по-зле.
— Довечера отиваме в „Тету“ — обяви Ники. — Чувам, че пикантната рибена чорба била достойна да умреш за нея.
Лара поклати глава.
— Не мога да го направя. Имам да уча реплики и трябва да се наспя, иначе сутринта ще приличам на дърта кошница.
Ники вдигна невярващо вежди. Дразнеше се, че Лара се държи така, сякаш прилича на всяка друга смъртна — въпреки че със сигурност беше най-красивата жена, която Ники бе виждала някога — жена, която никога не осъзнаваше мощната си физическа красота.
— Идваш — решително каза Ники. — Вече проверих — утре имаш късни снимки. Време е да забравиш този проклет филм и да се позабавляваш.
— Да се позабавлявам — какво е това? — невинно попита Лара.
— Точно колко време мина, откакто не си си лягала с някого? — Ники зададе въпроса с наведена на една страна глава.
— Твърде дълго — измърмори Лара.
— Не е задължително да е голяма работа, както знаеш — продължи Ники. — Какво ще кажеш за някого за една нощ? В екипа има неколцина много готини пичове.
— Не е в мой стил — меко отказа Лара.
— Трябва да имаш манталитета на мъж — знаещо намигна Ники. — Чукай и бягай. Аз бях свикнала — преди отново да се омъжа.
Ричард беше втори съпруг на Ники. Първият й беше Шелдън Уестън, за когото се бе омъжила, когато беше на шестнайсет, а той — на трийсет и осем години.
— Търсех си баща — често се шегуваше тя. — И се натресох на пуснат на свобода мошеник.
Имаха петнайсетгодишна дъщеря, Съмър, която живееше при баща си в Чикаго.
— Ти си различна — каза Лара. — Можеш да го правиш и да се измъкнеш. А аз не мога. Трябва да имам сериозна връзка, иначе не ме интересува.
— Както и да е — колебливо отговори Ники, без въобще да разбира. — Но тази вечер определено идваш.
ГЛАВА ВТОРА
Джой Лоренцо се втурна в офиса на Маделин Франсис на „Мадисън авеню“, сякаш имаше всички права да се намира там, макар че нито имаше уговорена среща, нито я беше виждал от шест години.
След него се влачеше объркана секретарка. Беше кръглолика и с широки бедра, пристегнати в твърде къса поличка.
— Какво, по дяволите, става…? — започна Маделин. След това черните й очи, скрити зад предписаните й очила с тъмни стъкла, разпознаха Джой и тя бързо отпрати секретарката си. — Всичко е наред, Стела — каза с лека въздишка. — Аз ще уредя това.
— Но, госпожице Франсис — обади се Стела, ядосана и оскърбена, — той ми каза да… — за момент се поколеба; две яркочервени петна оцветиха пълните й бузи, — да си го…
— Благодаря, Стела — Маделин я освободи. — Извинена си.
Все още вторачена в Джой, Стела излезе на заден ход от добре уредения офис, докато той се хвърли в кожен стол срещу дългото антично бюро на Маделин и преметна дългите си, обути в джинси крака през облегалката на скъпия стол.
— Върнах се — обяви той с нахално изражение.
— И аз така виждам — Маделин беше седнала неудобно и се чудеше каква ли злина е извършила, че Джой Лоренцо да се появи отново в добре организирания й живот.
Преди шест години бяха живели заедно — четирийсет и осемгодишната агентка и двайсет и четиригодишният актьор. Необичайна комбинация, но осем месеца беше работила. След това една нощ Маделин се беше върнала у дома си, за да открие, че Джой го няма заедно със седемте хиляди долара в брой, които тя държеше в сейфа си.