— Имам да уча реплики — поколеба се тя.
— Може би пет минути в казиното? — предложи Пиер.
Тя погледна към Ричард за помощ. Той се отзова веднага — сега не й беше съпруг, но беше завинаги неин рицар в малко потъмняла броня.
— Като режисьор на Лара — звучеше доста помпозно, — казвам, че ще я отведем у дома.
— Господи! — промърмори Ники под носа си. — Защо?
— Какво? — раздразнено попита Ричард.
— Остави я да върви — настоя Ники, втренчена в него.
Той й върна погледа по свой си начин.
— Лара е свободна да прави това, което иска. Тя иска да се върне вкъщи с нас.
— Не говорете за мене, сякаш че не съм тук — прекъсна ги Лара, усетила напрежението.
— Имаш снимки рано сутринта — собственически произнесе Ричард. — Трябва да се прибереш у дома.
— Може би да, може би не — натърти Лара с изведнъж появила се следа от недоволство.
Хари схвана картинката и бързо й помогна, галантно изпращайки я до вратата.
— На бившия ти съпруг все още му става от тебе — каза той с полушеговит-полугневен тон.
— Моля? — студено отсече тя.
— Очевидно е — отбеляза той, докато стояха отвън пред ресторанта; топлият средиземноморски въздух рошеше косата й с цвят на мед, сега освободена от предишните мъчителни къдрици.
Тя поклати глава.
— Грешиш.
— О, не, не греша — той я сграбчи за ръката и я повлече през пренаселената крайбрежна улица към паркинга.
— Нямам намерение да танцувам, Хари — спокойно обяви тя.
— Не ставай глупачка, Лара — той все още флиртуваше. — Давам ти думата си на англичанин, че няма да те нападна.
— Толкова ме успокои — отговори тя малко саркастично. Дълго и твърдо впиха погледи един в друг, след това към тях се присъединиха и останалите.
— Идвай, скъпа — обади се Ричард, хвана я за ръката и я повлече към колата си.
На Лара не й хареса собственическото му отношение, тя забеляза, че Ники също не е очарована.
— Знаеш ли какво? — обади се тя, освобождавайки се от хватката на Ричард. — Приемам идеята на Пиер за казиното. Не че ще играя, но би ми било приятно да видя едно френско казино отвътре. Прилича ли на Вегас?
Пиер се усмихна със сънливата си усмивка. Хари се намръщи. Ричард започна да възразява, но Ники го прекъсна.
— Приятно прекарване — каза тя с окуражително намигване и леко отблъсна Лара към колата на Пиер. — И не се притеснявай, няма да те чакаме!
Казиното в Монте Карло изобщо не приличаше на Вегас — представляваше импозантна сграда, построена на оживен площад близо до морето. Придружена от Пиер и Хари, който също бе настоял да дойде, Лара пообиколи залата, наблюдавайки жадно играещите, решили да загубят парите си. Стари жени в тежки вечерни облекла, отрупани със скъпи бижута, играеха наред с откровени мутри и с трепет поставяха кулички от чипове на щастливите си числа, докато рулетката се въртеше; запалени картаджии със стоманени погледи седяха до блондинки с каменни лица на масите за блекджек; играеше се на зарове, на покер и прочее.
— Толкова е… невероятно грандиозно — Лара търсеше точното определение. — Почти от друг век.
— Доста декадентско — весело се разсмя Хари. — Харесва ми!
Разтропан салонен управител с черна като вакса коса и съответно вечерно сако се понесе към тях и спря пред Лара с угодническа усмивка.
— Мадмоазел Айвъри, за мене е удоволствие да ви приветствам с „добре дошла“ в казиното ни — гласът му беше като кадифе. — Вие и приятелите ви бихте ли приели по едно питие?
— Не, благодаря — каза тя и представи Хари и Пиер.
Усмивката на управителя стана от голяма по-голяма.
— Ако можем изобщо да направим каквото и да било за вас, моля ви, не се колебайте да го поискате.
Тя му се усмихна в отговор.
— Вие сте великолепна актриса, мадмоазел Айвъри — добави управителят на безупречен английски.
Лара го дари с още една усмивка.
— Благодаря ви.
Той не можеше да бъде спрян.
— И мога да се осмеля да кажа, че на живо сте още по-красива.
Излишните комплименти й бяха досадни. Усещаше се неловко, когато хората я възпяваха. Те нямаха и представа коя е тя в действителност. Никой не знаеше истината — даже и Ричард, въпреки че се беше приближил до нея повече от всеки друг.
— Тя определено е такава — намеси се Хари само защото той знаеше пътя до вилата й, така че „сбогом, Пиер“.
— Ще играете ли тази вечер? — попита управителят от казиното. Приключил с красотата и таланта й, сега искаше парите й.
Тя се усмихна сладко.
— Може би друг път. — Управителят се отдалечи. Тя се обърна към Пиер: — Ще тръгваме ли?
Пиер я хвана за ръката. Хари покровителствено се придвижи от другата й страна. Заедно я ескортираха до вратата.