О, да, кинозвезди — чаровна, добре организирана тълпа.
Докато се беше отдала на мислите си, Хари съзря шанса си. Отби колата встрани от пътя, наведе се напред и притисна топлите си устни към нейните.
— Хари! — възкликна тя и успя да го отблъсне. — Какво си мислиш, че правиш?
Думите заизлизаха от устата му в безсмислен поток, докато ръцете му се насочиха към гърдите й:
— Ти си толкова шибано красива, Лара… толкова прекрасна… първия път, когато те видях… жена ми е студена риба… никога не спим заедно… може би само няколко пъти през последната година… малкият ми изгаря за тебе…
Тя силно го удари по лицето — театрален жест, но такъв, че евентуално да свърши работа.
— Мили Боже! — възкликна той и прекъсна масираното си настъпление.
— Хари — звучеше по-спокойна, отколкото се чувстваше. — Овладей се. Не се обвързвам с женени мъже, така че бъди добър да запалиш колата и да ме откараш вкъщи. — Той се отдръпна от нея като отхвърлен глупак. — Не че не си привлекателен — продължи тя с по-мек глас. — Но всеки трябва да се придържа към принципите си.
Милите й думи го успокоиха.
— Извинявай, Лара — измърмори той доста засрамен. — Няма да се повтори.
„Можеш да се обзаложиш, че няма — помисли си тя. — Защото това е първият и последен път, когато се озовавам в кола насаме с тебе.“
— Ще го забравя, ако искаш — тихо каза тя, спасявайки накърнената му гордост.
— Благодаря — промърмори той и я откара до вилата, където на входната врата ги чакаше Ричард — стоеше отвън като баща закрилник.
— Не бях сигурен, че имаш ключове — заяви Ричард, поглеждайки към Хари.
Лара влезе във вилата, без да каже и дума на някого от двамата.
Мъже! Само да можеше да намери някого, който да си струва, тогава може би щеше да бъде щастлива.
Или пък не?
Можеше ли някой да я накара да забрави мрачните спомени от миналото си?
Можеше ли някой да уреди всичко?
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
Алисън Сиуел не беше красива — винаги отхвърлена, самотница без приятели. По времето, когато беше на четиринайсет години, вече тежеше над седемдесет килограма. Беше яка и кръглолика и децата в училище й се подиграваха, наричайки я с различни имена. Любимото им беше „Шивачката“, още „Сметището“ и „Голямото момче“. Не беше честно да я наричат Голямо момче само защото майка й я накара да си отреже косата по момчешки, беше си направо злонамерено. Но на Алисън не й пукаше, тя знаеше, че е по-умна от всички тях, макар и да се проваляше по повечето предмети.
— Ти си идиот — често й казваше баща й.
И после един ден падна от стълбата, удари си главата и умря без време. Кой беше идиотът сега, а?
Малко след като баща й си отиде, Алисън и майка й, Рита — прилична на врабче женица, която работеше като перачка в хотел в центъра на града, — се преместиха при брата на Рита, Сирил. Той живееше в малка порутена къщичка недалече от най-оживената част на булевард „Холивуд“. Беше разведен и бездетен и откакто наскоро си беше счупил крака „на работа“, имаше нужда от помощ.
Работата на Сирил беше снимането на знаменитости — обикновено когато те не желаеха да ги снимат. Той висеше около модни ресторанти и клубове с готова за снимки камера — и сграбчваше всяка възможност, която се откриеше. Големият му принос към славата беше да хване Мадона и Шон Пен в страстна прегръдка, преди всички да разберат, че са двойка. Наистина чист късмет. Но правеше много пари с тези снимки и беше много уважаван сред останалите фотографи на свободна практика.
Алисън беше очарована от чичо Сирил, за нея той самият беше знаменитост. Когато той се възстанови след счупването на крака, тя започна да го следва навсякъде и да го наблюдава със страхопочитание, когато той се захващаше за работа. Тъй като самият Сирил нямаше деца, не се противеше Алисън да се влачи подире му, особено след като беше достатъчно силна да му носи екипировката и достатъчно голяма да разкарва останалите фотографи от пътя му — задача, която й доставяше удоволствие.
Когато стана на двайсет, Алисън също започна да снима. Знаеше къде да отиде, за да хване известни лица, и не й пукаше какво трябва да направи, за да се добере до сензацията. Доказа, че е много по-лепкава от чичо Сирил, агресивно преследваше знаменитите си субекти до колите и лимузините им, ако откажеха да сътрудничат, докарваше ги почти до инсулт — и се измъкваше, защото беше жена. В никакъв случай не привлекателна — с наднормено тегло, намръщена, пробивна и груба. Но защото беше жена, те не се осмеляваха да й отвърнат на удара.