Но разглеждайки сантиментализма на XVIII в., не бива нито за момент да забравяме игровия фактор. Сантименталният начин на живот и мислене остава донякъде повърхностно явление. Колкото повече наближаваме собствената си цивилизация, толкова по-трудно става разграничаването на различните културни импулси и тяхното съдържание. Към нашата дилема — сериозност или игра — повече от всякога се примесва подозрение в лицемерие и предвзетост. Вече споменахме за нестабилното равновесие между „на сериозно“ и „на шега“ в древните култури, както и за очевидното присъствие на елементи на притворство, включително и в свещената игра.311 В понятието свещеност ние вече включихме и игровия фактор. A fortiori тази двусмисленост трябва да се приеме и в културните явления от нерелигиозен характер. Следователно независимо от голямата степен сериозност, съдържаща се в едно културно явление, ние можем да го окачествим като игра. Така е и при романтизма в най-широкия смисъл на тази дума, заедно със сантиментализма, тази душевна експанзия, временно придружаваща и изпълваща романтизма.
На пръв поглед XIX в. предоставя малко място на игровата функция като фактор в културното развитие. Тенденциите, привидно изключващи тази функция, стават преобладаващи. Още през XVIII в. в духа на обществото навлиза буржоазният идеал за благополучие и трезвото, прозаично съзнание за необходимост (убийствено за идеите на барока). Индустриалното развитие и непрекъснато нарастващата техническа ефективност засилват тези тенденции в края на века. Производство и труд се превръщат в идеал, ако не и в култ. Европа облича работни дрехи. В културните процеси доминират обществените интереси, образователните стремежи и научните съждения. С напредъка на индустриалното и техническото развитие от парната машина до електричеството се създава илюзията, че там е заложен прогресът на цивилизацията. Като следствие от това се разработва и разпространява убеждението, че икономическите сили и интереси са определящи и господстващи в световното развитие. Надценяването на икономическия фактор в общественото и личното съзнание е в определен смисъл естествен плод на рационализма и утилитаризма, унищожили мистерията и обявили човека за свободен от вина и грях. Но те пропуснаха да освободят човека от неговата глупост и късогледство и той се обяви за предназначен и способен да ощастливи света по образ и подобие на собствената си пошлост.
И ето го XIX в. откъм най-непривлекателната му страна. Основните идейни течения се противопоставяха на игровия фактор в обществения живот. Нито либерализмът, нито социализмът го подхранваха. Научните експерименти и анализи, философията, политическият утилитаризъм и реформизъм, идеите на Манчестърската школа са изцяло сериозни дейности. И когато романтичното вдъхновение в изкуството и литературата се изчерпва, то изразните форми на заместилите го течения реализъм, натурализъм и най-вече импресионизъм се отчуждават повече от всякога в историята на културата от понятието игра. Ако има век, който да приема себе си и всичко съществуващо за сериозно, то това е деветнадесети век.
Трудно можем да отречем, че общото засилване на сериозността в културата е явление на XIX в. Тази култура се „играе“ в много по-малка степен от културите на всички предшестващи я периоди. Външните форми на обществения живот вече не „представят“ един идеал на по-възвишен живот, както по времето на перуката, шпагата и панталоните до коляното. Едва ли има по-показателен признак за отхвърляне на игровото от липсата на фантазия в мъжкото облекло. Революцията извършва една мутация, рядко наблюдавана в историята на културата. Дългите панталони, до този момент приети навсякъде като облекло на селяни, рибари, моряци и персонажи от Commedia dell’arte, изведнъж стават пълноправен атрибут на мъжкото облекло наред със занемарените дълги коси, изразяващи порива на революцията.312 Ексцентричната мода изживява последни конвулсии в ексцесите на Incroyables и във военните униформи по времето на Наполеон (ярки, романтични и непрактични), но това се прави с външна предвзетост и важност. Мъжкият костюм става все по-безформен и безцветен и все по-рядко се променя. Предишният благороден господин, който с разкошния си официален костюм демонстрира своя авторитет и достойнство, сега става сериозен човек. Той вече не се прави на герой с облеклото си. С високата шапка той поставя на главата си символа на венеца на своето сериозно съществуване. Само малките нюанси и отклонения — тесни панталони, вратовръзки и колосани яки — изявяват игровия фактор в мъжкия костюм от първата половина на XIX в. След това изчезват и последните декоративни елементи, като само в официалния костюм оставят слаби следи. Светлите, ярки цветове изчезват, сукното отстъпва място на грубите шотландски тъкани, фракът завършва своята вековна еволюция като келнерски и галакостюм и отстъпва място на сакото. Като изключим спортното облекло, промените в мъжката мода стават все по-незначителни. Днес човек в костюм от 1890 г. би изглеждал глупаво даже за опитно око.
312
Даже за жените разрешените коси станали на мода; вж. например портрета на Луиза, кралица на Прусия, изпълнен от Шадоу.