От друга страна, непрекъснато нарастващата систематизация и дисциплинираност на играта постепенно унищожава част от чисто игровото й съдържание. Това се проявява в разделението на професионалисти и аматьори. Игровата група прави разграничение между тези, за които играта вече не е игра, и тези, които въпреки високите си способности заемат по-ниско място от истинските играчи. Поведението на професионалния играч вече не е чисто игрово, то губи своята спонтанност и безгрижност. Постепенно спортът в съвременното общество се отдалечава от чисто игровата сфера и се превръща в елемент sui generis, който вече не е игра, но още не се е превърнал в напълно сериозна дейност. В съвременното общество спортът заема място извън действителния културен процес, който протича и се развива независимо от него. В древните цивилизации състезанията са били част от свещените тържества. Те са били задължителни като свещени и изцерителни действия. Съвременният спорт изцяло е загубил връзката си с култа. Той окончателно се е „профанирал“ и няма органическа връзка с обществената структура дори когато практикуването на спорта се насърчава от правителствените органи. Днес спортът е по-скоро самостоятелен израз на агоналния инстинкт, отколкото фактор на продуктивното обществено чувство. Съвършенството, с което съвременната социална техника усилва външния ефект на публичните прояви, не променя с нищо факта, че нито олимпиадите, нито добрата организация на спорта в американските университети, нито популярните международни състезания са в състояние да издигнат спорта до равнището на дейност, създаваща стил и култура. Колкото и да е важен за участниците и зрителите, спортът си остава стерилна функция, в която старият игрови фактор до голяма степен е отмрял.
Това схващане категорично противоречи на общоприетото мнение, според което спортът е игрови елемент „пар екселанс“ в нашата култура. В действителност той е загубил най-доброто от своето игрово съдържание. Играта е станала сериозна; игровото настроение повече или по-малко се е загубило. Трябва да отбележим, че преминаването към сериозност засяга и неатлетичните игри, в частност игрите, съдържащи логически разсъждения, от вида на шаха и игрите с карти.
В игрите, играни върху табло, и тези с придвижване на фигури, разпространени още при примитивните народи, от самото начало се съдържа елемент на сериозност даже при шансовите игри (от вида на рулетката). Веселото настроение липсва почти изцяло, особено там, където шансът не играе никаква роля, като при шашки, шах, дама и т.н. Все пак тези игри се определят изцяло в рамките на дефиницията на играта. Едва в последно време средствата за масова информация чрез официални шампионати, публични състезания, регистриране на рекорди, репортажи в характерен журналистически стил включиха всички тези интелектуални игри, играни върху табло или с карти, към спорта.
Игрите с карти се различават от тези, играни върху табло, по това, че при картите шансът никога не е изключен изцяло. В качеството си на игра на шанс игрите с карти остават като атмосфера и умствено занимание, хазартни игри, несклонни към създаване на отбори и провеждане на публично състезание. Изключение правят игрите с карти, изискващи ум и съобразителност, които позволяват подобно развитие. Именно тук нарастващата сериозност е изключително показателна. От ломбер и кадрил, минавайки през вист до бридж, играта с карти претърпява един нарастващ процес на изтънчване, но тепърва при бриджа съвременната социална техника завладява играта. С ръководства и системи, с големи майстори и професионални треньори бриджът се е превърнал в изключително сериозно занимание. Забележка, появила се наскоро в един вестник, оцени годишния доход на съпрузите Кълбертсън над 200 000 долара. Като продължително и общо craze (увлечение, мода — б.пр.) бриджът поглъща ежедневно огромни количества умствена енергия за добро или за зло на обществото. Трудно може да се говори за благородното диагоге в смисъла, даден от Аристотел: едно съвършено стерилно умение, което изостря едностранчиво умствените способности и не обогатява духовно, изисква и изразходва голямо количество интелект и умствено напрежение, което би могло да се използва по-добре…, но може би щеше да се използва и по-зле. Привидно мястото, което заема бриджът в съвременния живот, показва едно нечувано засилване на игровия елемент в нашата култура. Но в действителност нещата не стоят така. За да играе истински, човекът, докато играе, трябва отново да бъде дете. Можем ли да твърдим същото за тези, които се отдават на такава изключително изтънчена умствена игра? Ако не, тогава на играта липсва най-същественото й качество.