Опитите да установим игровото съдържание на нашата объркана съвременност ни водят непрекъснато до противоречиви заключения. При спорта ние разглеждахме вид дейност, осъзната и призната като игра, но доведена до такова ниво на техническа организация, материално оборудване и научен анализ, че в колективното и публичното упражняване на спорта същинското игрово настроение е застрашено от изчезване. На тенденцията играта да се превръща в сериозна дейност се противопоставят явления, които, изглежда, съдържат противното. Занимания, породени от интерес или нужда, които първоначално не проявяват игрова форма, развиват вторично характер, който може да бъде определен само като игрови. Валидността на действието се ограничава в една сфера, затворена в себе си, а правилата, важащи в нея, губят общата си цел. В случая на спорта една игра изстива, превръщайки се в сериозност, но все още е смятана за игра; в другия случай сериозно занимание се изражда в игра, но продължава да се смята за сериозност. И двете явления са свързани помежду си от силното агонално чувство, което доминира в света в различни от предишните форми.
Настъплението на агоналния инстинкт, който тласка света към игровото, е облагоприятстван от един външен фактор, който в основата си е независим от духа на цивилизацията, а именно необикновеното улесняване на общуването между хората във всички области и с всякакви средства. Техниката, рекламата и пропагандата поощряват навсякъде състезанието и дават възможност за удовлетворяване на този инстинкт. Търговската конкуренция не спада към първоначалните древни и свещени игри. Тя се появява едва тогава, когато търговията започва да създава полета на действие, в които всеки се стреми да изпревари останалите, да бъде по-хитър от другите. Много скоро в тази област стават необходими ограничителни правила, т.е. търговски спогодби. Относително доскоро търговската конкуренция запазва една доста примитивна форма и само благодарение на съвременния транспорт, търговската реклама и статистиката тя се превръща в интензивна дейност. Не можеше понятието рекорд, появило се в спорта, да не спечели признание и в търговския свят. Рекорд в съвременното си значение първоначално е означавал знакът, изсечен от първия кънкьор, пристигнал в гостилницата — за да го преведем в холандски термини — върху входната греда. Сравняването на търговската и производствената статистика води автоматично до навлизането на този спортен елемент в икономическия и техническия живот. Навсякъде, където индустриалните постижения съдържат известен спортен елемент, процъфтява стремежът за поставяне на рекорди: кораб с най-голям тонаж, синя лента за най-бързото прекосяване на океана. Тук се наблюдава един чисто игрови елемент, който измества утилитарните цели на заден план: сериозността става игра. Голямото предприятие съзнателно въвежда спортния фактор в организацията си, за да повиши производителността. Това вече е обратният процес: играта се превръща в сериозност. По случай присъждането на научна степен на д-р А. ф. Филипс от Ротердамската висша търговска школа той заяви:
„Още от влизането ми в акционерното дружество започна едно състезание между техническата и търговската дирекция кой ще изпревари другия. Техническата дирекция се стараеше да произведе толкова продукция, че търговската дирекция да не успее да я пласира, докато търговската дирекция се стремеше да продаде такова количество, че производството да не може да изпълнява заявките. Това състезание продължава и днес; ту едните, ту другите побеждават. И моят брат, и аз всъщност никога не сме гледали на нашата работа като на задължение, а като на спорт, в който се опитахме да въвлечем нашите сътрудници, както и по-младите.“
С цел стимулиране на този състезателен дух голямото предприятие създава собствени спортни отбори и дори се стига дотам, че с оглед на една бъдеща единадесеторка се приемат на работа работници по само според професионалната им квалификация. Процесът се е обърнал отново.
Въпросът за игровия елемент в съвременното изкуство е по-сложен от този на агоналния фактор в живота на предприятията. По-горе доказахме, че игровият елемент не е чужд на природата на художественото творчество и изпълнение. Това най-ярко с изразено в музикалните изкуства, където силното игрово съдържание може да се смята направо за съществено и фундаментално. В приложните изкуства игровото чувство ни изглеждаше присъщо на всичко декоративно, т.е. в художествената конфигурация игровият фактор е действащ най-вече там, където духът и ръката могат да се движат най-свободно. Освен това игровият фактор и тук, както и навсякъде, се проявява във формата на образец, шедьовър, предмет на изкуството, създаден в условия на конкурс. Възниква въпросът, дали игровият елемент в изкуството от края на XVIII в. насам е спечелил, или е загубил.