Популярен немски израз нарича обявяването на военно положение „Ernstfall“ (сериозен случай — б.пр.). От чисто военна гледна точка това може да се смята за правилно. По отношение на военните маневри и военното обучение „истинската“ война съответства на сериозността в релацията „игра — сериозност“. Друг е въпросът, когато терминът „Ernstfall“ се разглежда от политическа гледна точка. В този случай се предполага, че до момента на обявяване на война дипломатическата дейност не е била изцяло сериозна, нито е достигнала максимална ефективност. Вярно е, че някои споделят тази гледна точка.318 За тях всички междудържавни дипломатически отношения, които се ограничават с преговори и спогодби, са от значение само като прелюдия към състоянието на война или като преходна дейност между две войни. Логично е поддръжниците на тази теория, която разглежда войната и нейната подготовка като единствена сериозна политика, да отричат нейния характер на състезание, т.е. характер на игра. В по-ранните епохи — твърдят те — агоналният фактор може да е бил много деен във войната, но съвременният характер на войната я издига над древното състезание. Съвременната война се основава на принципа „приятел — враг“. Теорията гласи, че този принцип ръководи всички действителни политически отношения между държавите и народите.319 Другата група е винаги или твой приятел, или твой враг. Враг не се използва в значението inimicus, εχθρός (ехтрос), т.е. обект на лична омраза, още по-малко в смисъл на лош човек, а означава само hostis πολέμιος (полемиос), т.е. чужденец, който пречи или противоречи на дадена група. Шмит не иска да види врага даже в ролята на съперник или противник в игра. Според него той е противник в най-буквалния смисъл на думата, т.е. такъв, който трябва да бъде очистен от пътя. Ако има нещо в историята, което някога да е отговаряло на това грубо свеждане на понятието вражда до едно почти механично отношение, то това е именно архаичният антагонизъм между братствата, родовете и племената, където решаващо значение е имал игровият елемент. Развитието на културата постепенно ни издигна над това. За да придадем на антихуманните химерични идеи на Шмит капка правдивост, трябва да заключим: мирът, а не войната е „Ernstfall“. Защото само победа над това жалко отношение „приятел — враг“ ще позволи на човечеството да изисква пълно признание на своето достойнство. Войната и всичко, което я предизвиква и придружава, винаги остават обвързани с демоничните окови на играта.
Тук още веднъж се сблъскваме със затрудняващата ни дилема: игра или сериозност. Стъпка по стъпка се убедихме, че културата се основава на благородна игра и за да развива в стил и достойнство своето висше качество, й е необходимо това игрово съдържание. Спазването на определени правила е най-необходимо при отношенията между различните народи и държави. Ако тези правила не бъдат спазвани, то в обществото ще настъпи хаос и варварство. От друга страна, ние смятаме, че именно по време на война се наблюдава едно завръщане към агоналното отношение, което е дало форма и съдържание на древните състезания за престиж.