Почти едновременно с издаването на настоящата книга унгарският учен Карл Керени публикува статия, занимаваща се със същността на празника и по този начин тясно свързана с предмета на нашата книга.15 Керени придава на празника характер на първична самостоятелност, т.е. качество, което ние допуснахме за играта. „Unter den seelischen Realitaten — казва той — ist die Festlichtkeit ein Ding fur sich, das mit nichts ande rem in der Welt zu verwechsein ist.“16 („B условията на душевните реалности празничността е нещо за себе си, което не може да се замени с нищо друго на света“ — б.пр.) Керени смята, че явлението празник не е достатъчно изследвано от науките, занимаващи се с култура, мнение, което ние споделяме по отношение на играта. „Das Phanomen des Festlichen scheint den Ethnologen vollig entgangen zu sein.“17 (Изглежда, че феноменът на празничното е убягнал на етнолозите изцяло — б.пр.) За действителната празничност се казва: „…gleitet man… in der Wissenschaft so hinweg, als ob sie gar nicht existierte.“18 (…се плъзгаш… така в науката, сякаш тя въобще не съществува — б.пр.) Ние сме склонни да признаем това и за играта. Между празник и игра има по същество много тясна връзка. Към основните общи черти между играта и празника спадат отделянето от всекидневния живот, преобладаващият, но не задължителен радостен тон на действие („празникът също може да бъде сериозен“), ограничението във време и пространство, съчетанието на строго определен ред и истинска свобода. Танцът, изглежда, свързва двете понятия с много здрава вътрешна връзка. Индианците кора, живеещи на южния бряг на Мексико, наричат свещените празненства, посветени на събирането и изпичането на царевицата, „игра на върховното божество“19.
Възгледите на Керени за празника като културно понятие засилват и разширяват основата, на която се гради тази книга. Но тесният контакт, който установихме между настроението по време на свещени празници и настроението по време на игра, още не доказва защитаваната от нас теза. Освен формалните признаци и веселото настроение на играта е присъща още една съществена черта: съзнанието, че „това се прави просто така“, колкото и това съзнание да остава на заден план. Остава въпросът, доколко това е вярно и за свещените актове, които се изпълняват с всеотдайност.
Ако се ограничим със свещеното в древните култури, като имаме предвид степента на сериозност, с която те протичат, можем да направим някои положителни обобщения. Според нас етнографите са на еднакво мнение относно това, че умствената нагласа, с която се празнуват и наблюдават големите религиозни празници на езичниците, не представляват всеотдаване и илюзия. Не липсва и едно подсъзнателно чувство на „това не е съвсем истинско“. Жива представа за тази умствена нагласа ни дава А. Е. Йенсен в своята книга „Beschneidung und Reifezeremonien bei Naturvolkern“20. Мъжете, изглежда, не се плашат от духовете, които обикалят навсякъде по време на празника, а в кулминационния момент се появяват пред всички. И това не е учудващо, нали тези същите мъже са участвали в постановката на цялата церемония, те са подготвили маските, те играят ролята на духовете, след употреба на маските те ги скриват от жените. Същите мъже издават звуците, които предхождат появяването на духа, рисуват неговите следи в пясъка, свирят със свирки, чиито звуци представляват гласовете на прадедите, размахват бухалки, издаващи шумове. Накратко — тяхното държане, казва Йенсен, напълно прилича на държането на родители, изпълняващи ролята на Дядо Мраз.21 Мъжете разказват измислици на жените по отношение на събитията, които се случват в оградената от тях свещена гора.22 Поведението на самите посветени се колебае между силна възбуда, престорена безразсъдност, трепети на ужас и момчешко перчене.23 Жените не са напълно излъгани. Те знаят точно кой се крие зад тези маски. Но независимо от това те изпадат в ужас, когато някоя маска се приближи до тях, и уплашени, пищейки, стремително се разбягват. Тези изрази на ужас, казва Йенсен, са частично съвсем истински и спонтанни и частично изразяват известно традиционно задължение. Така е прието. Жените са сякаш фигуранти в пиесата и те знаят, че не могат да нарушават правилата на играта.24
15
Vom Wesen des Festes, Paideuma, Miltteilungen zur Kulturkunde, I Heft 2 (Dec. 1938), p. 59-74; Вж. също така подобното: La Religione antica nelle sue linee fondamentali Bologna, 1940, cap. II: II senso di Festivita.