Невъзможно е да се определи границата на свещената сериозност, която преминава във „fun“ при гореописаните празненства. Един простодушен баща може да се разсърди напълно сериозно, ако е изненадан от децата по време на дядомразовски приготовления. Квакиутл от Британска Колумбия убил дъщеря си, която го изненадала по време на изработването на церемониална дърворезба.25 С термини като при Йенсен е изразен променливият характер на религиозното съзнание при негрите лоанго от Пехуел-Лухе. Тяхната вяра в свещени представления и ритуали е нещо като полувяра, смесена с подигравателно и равнодушно отношение. Основно е настроението, заключава той.26 В главата „Primitive Credulity“ на книгата „The Threshold of Religion“ от Р. Р. Марет се разисква фактът, че в примитивната вяра винаги присъства определен елемент на „make-believe“ (самозалъгване — б.пр.). Човек, независимо от това, дали е магьосник или омагьосан, винаги е едновременно и посветен, и излъган. Но обикновено човек иска да бъде излъган.27 „По същия начин, по който дивакът, а също така и детето е добър актьор и се вживява във фигурата, която претворява, така той е и много добър зрител и пак подобно на децата, той може смъртно да се изплаши от рева на това, което той знае, че не е истински лъв.“28 Туземецът — казва Малиновски — чувства и се бои от своята вяра повече, отколкото изисква формулираното съдържание на тази вяра.29 Поведението на лицата, на които примитивната общност приписва свръхестествени сили, може в повечето случаи да се изрази най-добре като „playing up to the role“30 (влизане в ролята — б.пр.). Изследователите подчертават, че независимо от неявното осъзнаване, че „това не е истинско“, не трябва да се стига до заключението, че цялата система на вяра и религиозна практика е явна измама, измислена от невярващи, за да подчини вярващите. Впрочем такава представа добиват не само много пътешественици, но се среща и в някои предания на самите туземци. Въпреки това такава една представа не може да бъде точна; всеки свещен акт се корени във всеобщата вяра на изкуственото поддържане на тези свещени действия, има за цел да осигури властта на определена група, което се явява като краен резултат на едно историческо развитие.31
От казаното дотук според нас е ясно, че разглеждайки свещените обреди на примитивните народи, не трябва да губим нито за момент връзката с понятието игра. Не само понеже при описване на религиозните явления човек непрекъснато използва термина „да играеш“, но защото понятието игра най-добре представя единството и неразделността на вяра и невяра, връзката между свещената сериозност и преструването, „шегата“. Макар Йенсен да признава причината между света на децата и диваците, той прави принципна разлика между поведението на детето и дивака. В случая с Дядо Мраз детето си има работа с „fertig vorgefuhrte Erscheinung“ (предварително създадена представа — б.пр.), където с присъщата си надареност веднага се „zurechtfindet“ (ориентира — б.пр.).
„Ganz anders liegen die Dinge bei dem produktiven Verhalten jener Menschen, die fur die Entstehung der hier zu behandelnden Zeremonien in Frage kommen: nicht zu fertigen Erscheinungen, sondern zu der sie umgebenden Natur haben sie sich verhalten und sich mit ihr auseinanergesetzt; sie haben ihre unheimliche Damonie erfasst und darzustellen versucht.“32 („Съвсем иначе стоят нещата при продуктивното поведение на тези хора, които стоят във връзка с възникването на тука разглежданите церемонии: те се отнасят не към готовото явление, а към заобикалящата го природа и спрямо нея са действали, те са прозрели нейната опасна демоничност и са се опитали да я пресъздадат“ — б.пр.) В казаното дотук можем да открием силното влияние на Фробениус, учителя на Йенсен. Но Йенсен има две възражения срещу възгледите на Фробениус. Първо, Йенсеновото „ganz anders“ прави разлика само между духовните процеси в детската душа на древните създатели на ритуалите. Но ние нямаме възможност да опознаем последните. Тук се касае за религиозна общност, която подобно на детето при нас получава култовите представления „fertig vorgefuhrt“ като традиционна даденост по същия начин, по който и децата. Но като оставим този въпрос настрана, ще отбележим, че процесът на това „Auseinandersetzung“ (съпоставяне — б.пр.) с природните явления довежда до създаването на една култова представа, която води до „Erfassung“ (схващане — б.пр.) и „Darstellung“ (представяне — б.пр.) в култов образ, за който процес ние нямаме наблюдения, Фробениус и Йенсен подхождат към този процес с прекалено образен език, плод на тяхната фантазия, функцията, която действа в този процес на трансформация в образи, е поетична функция, която най-добре може да се охарактеризира като игрова функция.
25
31