Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)

II. Концепция и израз на понятието игра в езика

Понятието „игра“ не е равнозначно във всички езици — Общото понятие „игра“ се осъзнава късно — Понятието „игра“ съдържа понякога много думи — Думите за игра в гръцкия език — И състезанието е една игра — Думите за игра в санскритския език — Думите за игра в китайски език — Думите за игра в езика на блакфут — Различия в разграничаването на понятието игра — Изрази на игра в японския език — Японската концепция за живот в игрови форми — Семитските езици — Латински и романските езици — Разпространението и разводняването на понятието „игра“ — Да играеш и да се бориш — Смъртоносната игра — Жертвената игра и танц — Играта в музикално значение — Играта в еротично значение — Думата и понятието „сериозност“ — Сериозността: едно комплементарно понятие — Играта е първично и примитивно понятие.

Ние говорим за играта като за нещо непознато, правим опити да анализираме тази дума или поне да се доближим до понятието, което тя изразява, но същевременно съзнаваме ясно, че това понятие се определя от самата дума, която ни е добре позната. Думата игра не е резултат от научна или изследователска работа, а е създадена едновременно с понятието от творческия език. Под език разбираме безчисленото множество съществуващи езици. Естествено не може да се очаква, че във всички езици общото и съвършено еднакво понятие игра е обозначено с една дума подобно на съществуващите във всички езици думи, означаващи ръка или крак. Нашият случай е по-сложен.

Като изходна точка трябва да приемем понятието игра такова, каквото ни е познато на нас, т.е. така, както то се определя в думи, отговарящи на това понятие в повечето модерни европейски езици с известни вариации. Ние смятаме, че можем да опишем това понятие по следния начин: играта е действие или занимание, извършвано доброволно, ограничено във времето и пространството, изискващо спазването на доброволно приети, задължителни правила, които по своята същност са самоцелни и придружени от чувство на напрежение и радост, от съзнанието за „нещо различно“ от „всекидневния живот“. Смятаме, че така определеното понятие е в състояние да обхване всичко, което наричаме игра на животни, на деца и възрастни, игри, изискващи ловкост, находчивост, сила или просто шанс, представления и изпълнения. Така определената категория игра изглежда, че може да се разглежда като един от фундаменталните духовни елементи на живота.

Веднага можем да установим, че съвсем не във всички езици — или поне в първоначалния им вид — се е различавала тази обща категория по такъв ясен начин и се е обозначавала с една дума. Всички народи играят, при това играят по забележително еднакъв начин, но далеч не всички езици схващат понятието игра толкова ясно и същевременно обобщено с една дума, както това става в съвременните европейски езици. Можем да подложим на номиналистическо съмнение обосноваността на общото понятие и да кажем: за отделните човешки групи понятието игра не съдържа нищо повече от това, което изразява думата, съществуваща при тях за това понятие. Една дума, казахме ние, но те могат да бъдат и повече. Възможно е един език да обхване с помощта на повече думи всички форми, в които се проявява понятието игра, по-добре от други езици, в които се използва само една дума. Абстрактизацията на общото понятие игра се е появила в някои други култури по-рано и по-изчерпателно, отколкото в други. Резултат от това е, че съществуват високоразвити езици, които продължават да употребяват съвършено различни думи за различни форми игра и това множество от термини е попречило за тяхното обобщаване в един. Можем да направим едно по-отдалечено сравнение с известния факт, че в т.нар. примитивни езици съществуват понякога думи за различни разновидности на даден вид, но не и за самия него като цяло; имат примерно думи за щука, змиорка, но не и за риба.

Съществуват много факти, които показват, че функцията на играта трябва да се приеме за първична, а абстрактизацията на това понятие в някои култури е вторично явление. От важно значение в подкрепа на това становище по наше мнение е фактът, че в нито една от познатите ни митологии играта не е въплътена в божествена или демонична фигура,33 докато, от друга страна, дадено божество често се представя като играещо. За късното обобщение и абстрактизация на понятието игра говори и фактът, че не е намерена обща индоевропейска дума за игра. Даже в германската езикова група се различават три различни думи за обозначаване на понятието игра. Вероятно не е случайно, че именно тези народи, на които играта винаги е била в кръвта, използват различни думи за обозначаване на игровата дейност. Ние смятаме — къде с повече, къде с по-малко положителност — че горното е валидно за гръцки, санскрит, китайски и английски език.

33

Лусус — син или другар на Бакхус и родоначалник на луситаните — естествено, е една по-късна измислица.