Гръцкият език съдържа една забележителна форма на обозначаване на детската игра, а именно окончанието инда. То не означава нищо друго освен точно игра. Това е несклоняем и граматически несводим суфикс.34 Гръцките деца са играели на сфаиринда — игра с топка, хелкустинда — теглене на въже, стрептинда — игра, в която се мятат определени предмети, базилинда — игра, в която се изобразяват цар и придворни. В абсолютната самостоятелност на този суфикс е изразена символично, така да се каже, първичността на понятието игра. За разлика от еднозначната определеност на детската игра общата игрова атмосфера се изразява с не по-малко от три различни думи в гръцкия език. Основна дума е παιδιά (пайдия), най-използваната дума за игра. Етимологията на тази дума е ясна: тя изразява онова, което се отнася до детето, но се отличава по ударение от παιδίά (пайдия) — детинщина. Но използването на παιδιά не се ограничава само в сферата на детската игра. Заедно със своите производни παιξειν (пайзеин) — играя, παίγμα и παίγνον (пайгма, пайгнион) — играчка, тя може да опише всички, включително, както видяхме, и най-висшите и свещени игрови форми. Общото значение на цялата група думи има весел, радостен, безгрижен тон. Думата ΄αθύπω, ΅αθύρμα (атюро, атюрма), поставена до παιδιά, остава на заден план. Тя придава нюанс на незначителност и маловажност.
Сега ни остава да разгледаме една много обширна област, която според нашата терминология е част от сферата на играта, но при гърците не се е обхващала или покривала нито от παιδιά, нито от αθύρμα. По-точно това е областта на всичките различни състезания. В цялата тази изключително важна област в живота на гърците господства думата αγών (агон). Имаме чувството, че в нейния смисъл се крие една съществена част от понятието игра. Значението несериозност, игрови елемент не е ясно изразен в думата агон. Основавайки се на това, както и на необикновено важното място, което е заемала αγών в елинската култура и всекидневието на всеки грък, Болкестайн ме критикува, че в изказването си „За границите между играта и сериозното в културата“ несправедливо съм включил гръцките състезания — от големите, вплетени в култа, до най-незначителните — в понятието игра.35 „Когато говорим за олимпийските «игри», казва Болкестайн, ние, без да се замисляме, използваме латинския термин, който изразява римското мнение и оценка за споменатите състезания, а тази оценка съществено се отличава от гръцката.“ След изброяване на разнообразните форми на агон, показващ живота на древния грък, изпълнен със стремеж за съперничество, той казва: „Всичко това няма нищо общо с игра, освен ако някой твърди, че целият живот на гърците е бил игра!“
В известен смисъл всъщност точно това е целта на настоящата книга. Въпреки моето възхищение от начина, по който утрехтският историк непрекъснато тълкува нашите знания за древногръцката цивилизация, и независимо от факта, че гръцкият език не е единственият, който прави разлика между агон и игра, аз решително се противопоставям на неговото изказване. Опровержението на възгледите на Болкестайн се съдържа във всичко, което ще последва по-долу. Засега ще се ограничим със следния аргумент: агон в древногръцкия свят или където и да е по света има формалните признаци на играта, а що се отнася до неговата функция, то принадлежи явно към областта на празника, т.е. е част от сферата на играта. Абсолютно невъзможно е да отделим състезанието като културно явление от системата игра — празник — светиня. Обяснението на факта, че в гръцкия език понятията игра и състезания имат различни термини, трябва според нас да се търси в друга насока. Както вече казахме, едно общо, всеобхватно и логически хомогенно понятие игра се появява по-късно. В древногръцкото общество отрано агонистичното заема изключително важно място и се оценява с голяма сериозност, поради което не се осъзнава ясно неговият игрови характер. Състезанието — във всичко и при всеки удобен случай — се превръща в толкова интензивна културна дейност при гърците, че се е смятало за „обикновено“ и пълноценно, без да се признава за игра. Но Гърция, както ще видим, съвсем не е единствен пример. Същото явление в малко по-друга форма можем да забележим при древните индийци. При тях понятието игра също се изразява с помощта на различни думи. В санскрит съществуват не по-малко от четири корена за това понятие. Най-общият термин за играта е кридати. Думата означава игра на деца, възрастни животни, а също така се използва за описание на движението на вятъра и вълните. Това последно значение на думата игра се появява и в германските езици. Думата може да означава и подскачане или танцуване, без да е ясно определено понятието „игра“. С това свое последно значение тя се приближава до корена, който обхваща цялата област на танца и драматичното представление. Дивиати има като основно значение хазартната игра, но също така означава игра изобщо, шегуване, „tandeln“, подиграване. Първоначалното значение, изглежда, е било „хвърлям“, близко с което е значението „излъчвам“.36 В корена лас-, откъдето идва виласа, са обединени значенията на сияние, внезапно появяване, озвучаване, движение напред-назад, играене, заетост с нещо изобщо подобно на значението на немския израз „etwas treiben“. Съществителното лила (с умалително лилияти) с вероятно първоначално значение на люлеене напред-назад изразява най-вече ефирното, лекото, веселото, незначителното в играта. Освен това лила изразява „наужким“, подражание, привидност. Така например гаялилая значи буквално „игра на слон“, „като слон“, гаендралила значи „някой, който играе на слон“, „някой, който представлява, играе слон“. Във всички тези наименования на играта семантичната изходна точка е вероятно бързото движение — факт, който откриваме в много други езици. Това, разбира се, не значи, че първоначално тези думи са описвали изключително едно такова движение, а след това получават смисъл на игра. Думите за игра в санскритски не са се използвали за обозначаване на състезания, които, въпреки че са съществували в много варианти в древноиндийското общество, не са имали отделно название.
34
Най-много може да предполагаме връзка с ινθος и на тази основа да определим окончанието ινδα като праиндогерманска, егейска граматическа частица. Окончанието се среща като отглаголен суфикс в αλινδω и κυλινδω, означаващи „въртя се, обръщам се“ наред с αλιω и κυλιω. Понятието игра присъства тук много слабо.
35