Като антипод на това прикриване на благородническия начин на живот в игровата сфера стои силно изразеното понятие за сериозност в японския език — не-играта. Думата майиме има следните значения: сериозност, въздържаност, внушителност, тържественост, спокойствие, честност, приличие. Тя има връзка с думата, която се превежда като „лице“ в познатия китайски израз „загубвам си лицето“. Като прилагателно то означава „прозаичен, matter of fact“, а думата служи и в изрази като „това е сериозно“, „а сега шегата настрана“.
Според починалия професор Венсинк в семитските езици сред множеството обозначения за понятието игра се открояват корените ла’аб и сродният ла’ат. В тези езици обаче една и съща дума наред със значението игра има и смисъл на смях, на надсмиване. Арабската дума ла’иба има смисъл на играене изобщо, но също така на шегувам се, дразня някого. Еврейско-арамейската дума ла’аб означава смея се или надсмивам се. В арабски и сирийски този корен има допълнително значение, описващо лигавенето на кърмачетата, тъй като, изглежда, балончетата, правени от тях, са се приемали за игра. Значенията „играя“ и „смея се“ на иврит са въплътени в една дума сахак. Интересно е и значението на арабската дума ла’иба, използвана и в смисъл на свирене на всякакъв вид музикални инструменти, такова значение откриваме и в някои съвременни европейски езици. По този начин се вижда, че семантичната изходна точка на понятието игра в семитските езици не е същата като при досега разгледаните езици. Така ние опираме до изключително важния факт — идентичност между агоналното и игровото в иврит. За разлика от гръцки с неговите разнообразни и разнородни изрази на понятието игра латински има само една дума, изразяваща цялата игрова област: ludus, ludere, думата lusus е само производна. Съществува и думата iocus, iocari, но с тясното значение на шега, закачка. Тази дума не означава в класическия латински понятието игра. Етимологическата основа на ludere, изглежда, не е в областта на бързото движение, както при много други думи на „игра“, макар че се употребява за описание на стрелкане на риби, пърхане на птици, шумолене на вода; по-скоро ще я намерим в понятията несериозност, привидност, надсмиване. Ludus, ludere обхваща детската игра, дейности за отмора, състезания, сценични и в частност литургични представления, хазартни игри. В израза lares ludentes думата се използва в смисъл на „танцуване“. Важно място заема значението „да си придавам вид на…“. Сложните думи alludo, colludo, illudo също клонят по смисъл към недействителност, лъжливост. От тази семантична основа се отдалечават ludi със значение на обществени игри, заемащи важно място в римския живот, и ludus със значение училище. Първата дума произлиза от понятието състезание, а втората вероятно — от упражнение.
Забележително е, че ludus, ludere като обобщаваща дума за игра не само не преминава в романските езици, но доколкото можем да установим, не оставя даже следа в тези езици. Във всички романски езици специализираното iocus, iocari отрано разширява своето значение и покрива изцяло понятието игра, играене, докато ludus, ludere изцяло бива изместено, формите в различните езици са следните: френски — jeu, jouer, италиански — giuoco, giocare, испански -_juego_, jugar, португалски — jogo, jogar, румънски — joc, juca.40 Дали изчезването на ludus се дължи на фонетични или семантични фактори, е все още нерешен проблем.
Широкото приложение на думата игра е особено подчертано в съвременните европейски езици. Както в романските, така и в германските езици откриваме, че думата игра покрива различни нюанси на движение или действие, които, погледнато строго, нямат нищо общо с играта. Така например използването на термина играя — игра в смисъл на ограничено движение на части на една механична система е общо за френски, италиански, испански, английски, немски, холандски, а също, както вече казахме, и за японски език. Понятието игра, изглежда, постепенно покрива все по-голяма област, много по-обширна от тази на παιζω) и даже на ludere, в която основното значение сякаш се разтваря в значението на леко действие или движение. Това се наблюдава особено добре при германските езици.