Ако сега преминем от детската игра към свещените представления — част от култа на древните цивилизации, ще открием при сравнение с детските игри духовен елемент, който по своя характер е най-вече игрови елемент въпреки трудностите, които се срещат при неговото определяне. Свещеното представление е нещо повече от една привидна или символична реализация, то има мистичен характер. В тези представления невидимото, неизразеното получава една истинска, прекрасна, свещена форма. Участниците в култовите прояви са убедени, че техните действия предизвикват някакво благо и активизират един по-висш световен ред от този на всекидневния живот. Но това не променя факта, че тази реализация, постигната с въображение, продължава да има формалните признаци на играта. Представлението се играе в едно реално оградено игрово помещение и предизвиква радост, освобождаване, с една дума — празник. За това представление се създава собствен, временно действащ свят. Но след края на играта нейното влияние не се прекратява, а продължава да се излъчва в обикновения свят, като осигурява ред, благополучие за групата, която е празнувала, и така до следващия свещен сезон.
Могат да се приведат примери от цял свят. Според древнокитайските учения целта на танците и музиката е да се контролира светът и да бъде подчинена природата на желанията на хората. От състезанията по време на сезонните празненства зависи успехът на годината. Ако празненствата не се осъществят, няма да узрее реколтата.2
Свещеното действие е dromenon, нещо, което се прави. Това, което се представя, е drama, т.е. действие, за което не е от значение дали е осъществено под формата на представление или състезание. Действието представя едно космическо събитие, но не само като представление, а и като отъждествяване. То повтаря това събитие. Култът предизвиква ефекта, изобразен в действието, функцията на култа не е просто да подражава, а да допринася за или да бъде част от това космическо събитие.3 Това е точно „helping the action out!“4.
Науките, изследващи културата, не си поставят въпроса за психологическото обяснение на умствените процеси, които се изявяват в тези явления. Психологията обяснява необходимостта, която води до тези представления, като identification compensatrice или като „репрезентативно действие“, което се извършва при възможност за изпълняване на истинското, „желано действие“.5 За науките, изследващи културата, задачата се свежда до това да се разбере какво означават тези фантазии в съзнанието на народите, които ги създават и поддържат.
И така стигаме до основите на теологията, до въпроса за същността на религиозния култ, ритуали, мистерии. Древноиндийският ритуал на жертвоприношение при Ведите изцяло се основава на представата, че култовото действие независимо дали то е жертвоприношение, състезание или представление, подтиква боговете да материализират това култово действие. С тази цел съответният ритуал представя, отразява и изобразява определено желано космическо събитие. За античния свят тези връзки са прецизно изследвани и от Дж. Е. Харисън в нейната книга „Themis, A study of the social origins of Greek religion“6. Те се основават на въоръжения танц на куретите в Крит.
Сега ще разгледаме игровия характер на древното култово действие, без да си поставяме за цел да проникнем във всички геологически проблеми, които поставя тази тема.
Следователно религиозният култ е едно представление, едно драматично представление, една фантазия, една „заместваща“ реализация. На религиозните празници, които се провеждат всеки сезон, общността празнува големите природни събития чрез свещени представления. Така се представят смените на сезоните чрез изобразяване на възход и залез на звездите, размерите на зреене на плодовете, раждане, живота и смъртта при човека и животните. Както се изрази Лео Фробениус, човечеството показва чрез игра реда в природата така, както то го схваща.7 В далечни времена според фробениус човек е осъзнал явленията в света на растенията и животните, а чак след това е постигнал разбиране относно времето и пространството, относно хода на слънцето, на месеците и сезоните. А сега човечеството „играе“ изцяло реда на съществуването в свещена игра. В тази и посредством тази игра то реализира предполагаеми събития отново и поддържа реда на света. Да, от това, което казахме дотук, следва нещо повече, понеже чрез формите на култовата игра се е създал редът на самата общност, зараждането на нейното примитивно държавно устройство.
2
3
„As the Greeks would say, rather methectic than mimetic“,
7