Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)

Известният албум със скици на френския архитект от XIII в. Вилар дьо Онекур съдържа няколко примера за състезание в архитектурата. „Този църковен клир — пише до една от рисунките — е измислен по време на диспут между Вилар дьо Онекур и Пиер дьо Корби — inuenerunt inter se disputando“. До проекта на предлагания от него перпетуум-мобиле той свидетелства: „Maintjor se sunt maistre despute de faire tomer une ruee par li seule.“305 Ако не сме запознати с дългата предистория на състезанието в целия свят, бихме могли да решим, че обичаите да се провеждат състезания в областта на изкуството, които съществуват и днес под формата на конкурс, са определени просто от мотиви на полезност и ефективност. Обявява се конкурс за проект на градски съвет, на спечелилия от учениците на художественото училище се предоставя стипендия с цел по този начин да се стимулира изобретателността или да се открие многообещаващ талант, с което да се постигне най-добър резултат. Но първоначалните подбуди на подобни форми на състезание не са съдържали практически умисъл. На заден план винаги си остава древната игрова функция на състезанието като такова. Никой не би могъл да определи доколко при дадени исторически случаи водеща е била полезността или агоналната страст. Например, когато през 1418 г. град Флоренция обявява конкурс за довършване на купола на катедралата, в който Брунелески печели срещу тринадесет съперници. При всички случаи смелият замисъл на купола не е бил ръководен от чиста изгода. Два века преди това същата Флоренция е притежавала многобройни кули, за които благородните семейства водели люта вражда помежду си. В днешно време историята на изкуството и военната история са склонни да смятат тези флорентински кули повече за „показни кули“, отколкото предназначени за сериозна защита. Средновековният град е имал възможност за осъществяване на бляскави игрови идеи.

XI. Цивилизация и епохи sub specie ludi

Игровият фактор в късните цивилизации — Същността на римската култура — Древният елемент в римската цивилизация — Римската държава върху примитивни основи — Елементи на корупция в цивилизацията на Римската империя — Идеята за Римската империя — Хляб и игри — Public spirit или potlatch spirit? — Остатъци от древния игрови фактор — Игровият елемент на средновековната култура — Игровият елемент на ренесансовата култура — Тонът на Ренесанса — Хуманистите — Игровото съдържание на барока — Облеклото в седемнадесети век — Перуката — Пудрата, буклата и опашката — Рококо — Игровият фактор в политиката на осемнадесети век — Духът на осемнадесети век — Изкуството на осемнадесети век — Игровото съдържание на музиката — Романтизъм и сантиментализъм — Романтизмът се ражда в игра — Нивото на сериозност на приетите жизнени идеали — Сантиментализмът е сериозност и все пак игра — Сериозността преобладава в деветнадесети век — Намаляване на игровия елемент — Облеклото в деветнадесети век — Женското облекло — Сериозността на деветнадесети век.

Не ни беше трудно да покажем наличието на един изключително активен и плодотворен игрови фактор във възникването на всички основни форми на обществения живот. Игровият състезателен елемент — този обществен импулс, по-древен от самата култура — винаги е изпълвал живота на обществото и е действал като фермент в развитието на различните форми на древната култура. Култът се е развивал в свещената игра. Поезията се ражда в игра и продължава да живее от игрови форми. Музиката и танцът са били чиста игра. Мъдростта и науката са намирали своя израз в свещените състезания. Правото, преди да добие самостоятелност, е трябвало първоначално да се отдели от социалната игра. Регламентирането на въоръжената борба и нормите на аристократичния живот са се основавали на игрови форми.

305

Album de Villard de Honnecourt, ed. H. Omont, pi. XXIX, fol. 15, id. fol. IX.