Изводът от това е един: културата в по-ранните и фази се играе. Тя не се ражда от играта като жив плод, който се отделя от тялото на майката, а се развива с играта и като игра.
Ако приемем това становище — а, струва ни се, е почти невъзможност да не го приемем, то остава да се запитаме доколко е възможна констатацията на игрови елемент не само в древния период, върху който обръщахме главно внимание, но и в живота на по-късните и по-развитите периоди на цивилизацията. На няколко пъти имахме възможността да илюстрираме пример на игровия фактор от по-древна култура с паралелен случай от XVIII в. или от наше време. Именно XVIII в. се е утвърдил в нашето съзнание като проникнат с игрови елементи. Осемнадесети век — сега все още — е нашето близко минало. Възможно ли е да сме загубили всякаква духовна близост с това наше не дотам далечно минало? Темата на настоящата книга опира до въпроса, какво е игровото съдържание на нашето собствено време, на цивилизацията, в която живее съвременният свят.
Тук нямаме намерение да анализираме подробно игровия елемент на културата през вековете. Преди да стигнем до наше време, ще се спрем още на някои моменти от историята на различни близки ни по дух периоди, като този път не обръщаме особено внимание на определените културни функции, а на игровия елемент в живота на определени епохи изобщо.
Римската цивилизация поради контраста си с елинската заслужава тук особено внимание. На пръв поглед изглежда, че древноримското общество съдържа много по-малко игрови черти от елинското. Латинската античност можем да характеризираме с качествата трезвост, строгост, практично икономическо и юридическо мислене, ограничено въображение и нелепи предразсъдъци. Грубите и наивни форми на търсене на божествена закрила в древноримското общество не стигат по-далеч от преклонение пред нивата и домашното огнище. Атмосферата на римската култура от времето на републиката все още се определя от тесните родови и племенни връзки, които едва наскоро са били изживени. Грижата за запазване на държавата съхранява чертите на култа към Домашния дух. Немногочислените изображения на религиозните представи са смътни и неопределени. Непосредствено олицетворяване на всяка временно обхващаща съзнанието представа — привидно функция на висока абстракция — в действителност е по-скоро едно примитивно отношение, което се доближава много до детската игра.306 Фигури като Абунданция, Конкордия, Пиетас, Пакс, Виртус не са плод на високоразвито политическо съзнание, а на материалните идеали на едно примитивно общество, което се стреми да си осигури благополучие посредством делови отношения с висшите сили. Във връзка със свещеното осигуряване на благополучие важно място заемат многочислените годишни празненства. Не е случайно, че именно при римляните тези култови обичаи са запазили името си на игра — ludi, защото те са били именно това. В преобладаващия сакрален характер на древноримското общество се съдържа силното му игрово качество, макар тук то да е изразено много по-малко в пищни, цветущи, живи образи, отколкото в гръцката или китайската култура.
Рим се превърнал в световна империя. Той притежавал наследството на Стария свят, който го предшествал, на Египет и елинизма, на голяма част от Древния Изток. Цивилизацията на древния Рим се подхранвала обилно от различни чужди култури. Нейното държавно управление и право, строителството на пътища и военното изкуство стигнали невиждано дотогава съвършенство. Литературата и изкуството успешно разцъфтявали върху гръцки корени. Но независимо от всичко основите на това държавно чудо си оставали древни. Признато е, че неговото съществуване в основата си се крепи върху свещения съюз. Когато накрая се стига дотам, че цялата власт попада в ръцете на един политически авантюрист, то личността му и представата за неговата власт веднага се включват в сферата на свещеното. Той става Август, носител на божествена същност и сила, спасител, възстановител на благополучие и мир, залог за благоденствие и изобилие. Всички плахи надежди да се запази животът на древното племе се възлагат на вожда, който и занапред се смята за въплъщение на божествеността. Това са чисто примитивни представи, облечени в нови, блестящи одежди, фигурата на героя — носител на култура при дивите племена, се възражда в нова форма в отъждествяването на принцепса с Херкулес или Аполон.