Обществото, изповядвало и разпространявало тези идеи, е било изключително преуспяващо. Умовете, почитащи императора бог, били преминали през всички тънкости на гръцката мъдрост, остроумие и вкус и стигали даже до скептицизъм и безверие. Зрялата поезия на Вергилий и Хораций, прославяща зараждащата се ера, е една игра на култура.
Една държава никога не се създава само въз основа на икономическа необходимост и полезност. Държавата кристализира на повърхността на времето като скреж по прозорец — също толкова капризна и преходна, също привидно обоснована от необходимостта. Културен импулс, задвижен от разнородни, независими сили, се въплътява в една концентрация от сила, наречена държава, която започва да търси смисъла на своето съществуване било във величието на дадена династия или в превъзходството на даден народ. В израза на този свой принцип държавата по различни начини издава фантастичната си същност, като стига до абсурдни самоунищожителни действия. Римската империя има този до голяма степен ирационален характер, който се прикрива зад претенциите за свещено право. Нейната социална и икономическа структура е била гнила и безплодна. Цялата система на снабдяване, държавно управление и културен живот е била концентрирана в градовете, угаждайки на едно ограничено малцинство, което се е издигало над безправните и пролетариите. В древността градската общност се превръща в ядро и основа на социалния живот и цивилизацията. Непрекъснато се основават и изграждат стотици градове до ръба на пустинята без оглед на това, дали те ще могат някога да се развият като естествени средища на един здрав народен живот.
Разглеждайки красноречивите останки на пищното градостроителство, можем да си поставим въпроса, дали функцията на културни центрове на тези градове е съответствала на високопарните им претенции. Съдейки по качеството на произведенията на късната римска цивилизация, тези градове независимо от високата им проектантска и архитектурна стойност не са обхващали най-добрите традиции на античната култура. Храмове, служещи на култ, изпълнен с консерватизъм и предразсъдъци, зали и базилики, използвани за държавни служби и правораздаване, изродени и задушени в хватката на една система на експлоатация и държавен централизъм, дължаща се на лоша и измамна политическа и икономическа обществена структура. Циркове, предназначени за кървави и варварски игри, театри за представления, изпълнени с разврат, бани, оказващи по-скоро разхлабващ, отколкото заздравяващ ефект върху физиката. Всичко това трудно може да представлява истинска, здрава цивилизация и в повечето случаи служи за показност, развлечение и безполезна слава. Римската империя е представлявала едно лишено от съдържание тяло. Благополучието на щедрите дарители, чиито блестящи дарове внушават привидно величие, е било крайно нестабилно. Един удар би бил достатъчен, за да го разруши. Снабдяването с храна е било несигурно и недостатъчно. Самата държава е изстисквала от собствения си организъм соковете на здравото благополучие.
Тази цивилизация като цяло е покрита с фалшив външен блясък. Религията, изкуството и литературата са служели предимно за утвърждаване — често с прекомерна настойчивост — на благополучието на Рим и неговите жители. Изобилието е осигурено, обедната сила — безспорна. За тези и подобни представи свидетелстват гордите сгради, триумфалните колони и арки, олтарите с техните барелефи, стенописите в къщите. В римското изкуство вярност и профанство се сливат в едно. С леко игрива грация и без определен стил банални фигури на богове стоят на фона на успокояващи алегории, в които обикновени, земни атрибути на разкош и изобилие се раздават от прелестни ангелчета. Във всичко това има известна несериозност, бягство в идилията, което издава упадъка на една цивилизация. Нейният игрови елемент изпъква ясно на преден план, но той вече няма тази органична функция в изграждането на обществото и обществените дела.
Даже политиката на императора се определя от необходимостта непрекъснато да се провъзгласява на висок глас — като в старите свещени игрови форми — процъфтяването на обществото. Целите, които определят политиката на империята, са разбираеми само отчасти — всъщност къде е било някога другояче? Разбира се, завоеванията дават възможност да се осигури благоденствие посредством експлоатация на нови територии, да се обезпечи сигурността чрез разширение на границите, да се запази Pax Augusta непоколебим. И все пак във всичко това продиктуваните от необходимост мотиви остават подчинени на един свещен идеал. Триумфът, лаврите и военната слава са самоцел, свещена задача, възложена на императора.307 В самия triumphus държавата изживява своето спасение и изцеление. През цялата история на такава световна система като Римската империя агоналният идеал присъства дотолкова, че и тук основният фактор във всички действия е престижът. Всеки народ обявява водените или претърпените от него войни за славни борби за съществуване. Може би Рим има известно право на подобна оценка, що се отнася до галите, картагенците и късните варвари. Но даже и в подбудите на една борба за съществуване обикновено на първо място стои не гладът, а съперничеството за власт и слава.