Освен Кристина до лабораторията достъп имаше още Пиер Тутсан — улично хлапе, ловко в работата и дребните хитрости. То не вярваше на никого и не признаваше никого, освен своя мъдър и всеблаг господар, който някога бе намерил Пиер около градското бунище, бе го измил, нахранил и облякъл, а подир с ласки и тояга го бе превърнал в послушен помощник. Под надзора на Пиер бяха пещите, плесенясалите бъчви и широките тави за кристализиране на солите.
Към чупливото химическо стъкло Пиер се отнасяше с благоговение, като към свети дарове. Веднъж, когато в полемика Мелхиор Ратинус нарече Стефан безмозъчно говедо, Пиер, скрит дотогава зад шкафа, изскочи и мълчаливо се впи в наругателя. С много усилия го откъснаха от жертвата; оттогава Стефан не позволяваше на Пиер да присъства на четвъртъчните беседвания.
Идвайки при Трефул във втория четвъртък на март, Мелхиор Ратинус откри в лабораторията поразителни промени. Самата зала сякаш бе станала по-голяма от чистотата и реда. Всички стъкларии за калциниране и тиглите се бяха изпарили някъде, наместо тях се бяха появили нови от още непомътняло стъкло.
— Да не си намерил пътя? — попита Ратинус.
— Намерих го — отвърна Стефан. — Седни, ето ти вино, ето ти захар.
— Сам ли го откри, или го прочете в книгите? Кажи ми, не се страхувай. Аз съм стар, дебел и ленив, няма да открадна твоята тайна. Казвай по-бързо, иначе далакът ми ще се пръсне от любопитство.
— Колкото по-съвършено е нещо, толкова по-близо е то до съвършенството — прав ли съм?
— Тъй е наистина. Ти, Стефане, си велик софист.
— Съвършеният хомункулус — продължи кротко Стефан — трябва да бъде съставен от най-чистите, благородни и съвършени същности, които можеш да вземеш от нещо съвършено. Като гледаш към трите царства на природата — растителното, вегетиращото и животинското, виждаш, че всяко последващо е по-чисто, а значи и по-съвършено от предходното…
— Точно в такъв ред ги е натворявал Господ, а никой в своята работа не минава от съвършеното към несъвършеното.
— Венецът на творението е човекът, значи от него могат да се извлекат нужните за работа най-чисти есенции.
— Мисъл, стара като самата алхимия — заключи Ратинус.
— Но от нея се правеха грешни изводи — надигна глас Стефан. — Невежите преваряваха еликсир от урина, пържеха жива сяра в уши и извличаха философски живак от носа… А всичко това са отпадъци, нечистото, дето излиза от тялото. Чистото остава. Ето къде е пътят! Хомункулус може да бъде получен само от човек; не от вятър, вода и камъни, а от месо, хрущяли и кръв.
— Прилича на истина — призна Ретинус. — Макар според моя разум за тези цели повече да подхожда жената, тъй като жената бе сътворена последна, а значи е по-чиста. При това сътворена не от пръст, а от очистен материал, от мъжко ребро. На другото не възразявам. Поздравявам те!
— Не, ти не разбра! — изстена Стефан. — Аз не намерих пътя, аз го изгубих. За да създадеш хомункулус, трябва да убиеш човек.
Стефан Трефул оглеждаше непривично чистата лаборатория. Кристина бе измела покритите с мазни сажди паяжини, беше избърсала праха и сега той не можеше да познае стаята, в която бе прекарал много години.
Вратата леко изскърца и се отвори. В стаята боязливо се вмъкна Кристина.
— Тук ли си? — изненада се Трефул. — Отдавна трябваше да си вървиш у дома. Помисли какво ще кажат хората, майка ти…
— Майсторе — започна сериозно Кристина, — че какво може да се каже за дъщерята на акушерка? Пък и мама сигурно също я няма.
— Ти знаеш, че се грижа за съдбата ти. Ти си моя племенница и когато пожелаеш, можеш да си намериш добър партньор.
— Не искам да се омъжвам — рече Кристина. — Вие самият сте неженен, защото сте се посветили на науката, аз искам да се уча от вас, ако е възможно.
— Аз съм ерген, тъй като ми е поверена катедра в университета, а жененият професор е смешен и не може да поучава другите. Що се отнася до алхимиците от женски пол, то и Мария Коптска, и Брунхилда бяха верни съпруги и майки на щастливи семейства. Значи не е беда, че някога ще се омъжиш. Искам само едно: да не изгубиш себе си, когато се повериш на мъжа си. — Трефул замълча, а после добави: — Това ли беше въпросът, заради който дотърча тук насред нощите?
— Не, майсторе — гласът на Кристина потрепера. — Моля снизхождение, но… чух какво си говорихте… с домине Мелхиор Ратинус. И знам защо не спите нощем. Бих искала да съм ви полезна, майсторе. Домине Мелхиор рече, че женското тяло като по-чисто е по-подходящо за извличане на началата…