Корабът бавно се снишаваше, придвижвайки се към брега и накрая увисна над плитчините, хвърли сянка върху пясъка.
— Скоро ще пристъпят към слизането — каза Удалов.
„Да — помисли си Ложкин. — Ей сега люкът ще се отвори и на пясъка ще стъпи неизвестна цивилизация. Най-вероятно е да е приятелски настроена, но не е изключено да ни е споходила зла и чужда нам космическа сила, която има за цел да покори Земята. А пък нищо не може да се предприеме. Двайсет километра са до града, па и автобусът е нарядко.“
От кораба се протегнаха многобройни пипала и анализатори.
— Измерват условията — каза Удалов.
Минц само кимна. Ясно беше и без приказки.
Анализаторите се скриха.
И тогава стана нещо неочаквано.
Отвори се друг люк отдолу. Вместо космонавти на брега, като от силажна кула, се изтърси буца от някаква зелена маса, подобна на консервиран спанак, неотдавна в гастронома имаше такива консерви, вземаха ги за супа. Люкът тутакси се захлопна. Зелената маса потече по пясъка като гъсто желе и наближи водата. Корабът се издигна нагоре и изчезна.
— Прилича ми — каза Минц — на водна цивилизация.
Ложкин, който вече беше изрепетирал на ум приветственото слово, тъй като притежаваше жизнен опит и такъв в обществената работа, мълчеше. Зелената маса нямаше никакви органи, към които можеше да отправи речта си. И все пак, да не би желевидният пришелец да го подслуша, Ложкин каза шепнешком:
— В известна степен това е хулиганщина. Цялото езеро ще замърси, а хората се къпят.
— За сега няма да има къпане — отвърна Корнелий Удалов. — Може би пришелецът има нежни органи и току-виж сме ги повредили.
— Плесен е той, а не пришелец — обяви окончателното си мнение Ложкин.
— Ами ако е радиоактивен? — попита Удалов.
— Сега ще проверим. — Минц отвори куфарчето си, в което имаше сгъваем микроскоп, спектрограф, Гайгер-Мюлеров брояч, епруветки, химикали и други прибори.
Старецът Ложкин, изпълнен с недоверие към зеления пришелец, част от който вече бе припълзяла до водата и се бе разляла на повърхността й като зелена ципа, извади химически молив и написа с големи печатни букви върху парче шперплат:
ОПАСНО ЗА ЖИВОТА!
Къпането,
риболовът
и прането —
ЗАБРАНЕНО!
После прикрепи шперплата към боровия ствол и хората, които взеха да се стичат към мястото на произшествието, се спираха пред обявлението и го четяха.
Минц слезе до водата и се наведе над зелената рядка каша. Гайгер-Мюлеровият брояч мълчеше и това беше утешително.
— А не е изключено — каза той на Удалов, който стоеше зад него, охраняваше тила му — това да е космически десант.
— Жалко — рече Удалов. — Винаги съм бил за дружбата между космическите цивилизации.
— Ако тая зелена плесен почне бързо да се размножава и покрие с тънък слой цялото земно кълбо, то чуждопланетните агресори ще ни завладеят с голи ръце.
— Може да се измисли и по-прост начин — каза Удалов.
— Какво знаем ние за тяхната психология? — попита Минц. — Ами ако те все така покоряват чуждите планети?
Един от другите посетители каза:
— Ще си вървя у дома. Трябва да обера доматите. Че то тия пришелци всичко ще изпотровят.
Последваха го още някои излетници и рибари. Но основната маса остана, защото за средния гражданин няма по-голямо удоволствие от срещата с непонятното, от съприкосновението с тайните на космоса.
— Сега — заяви професор Минц — трябва да се изследва поведението на плесента във водна среда.
Вземаше проба след проба и разглеждаше пришелеца под микроскоп.
Удалов също не си губеше времето напразно. Отначало нарисува във въздуха окръжност и триъгълник, апелирайки към общото за всички разумни същества познаване на геометрията, а след това измъкна панталона си изпод бора, за да обясни на пришелеца нагледно Питагоровата теорема. Плесента не обърна внимание на неговите усилия, но тогава бяха обнародвани заключенията на Минц.
— Абсолютно безопасна субстанция — каза професорът. — Микроскопични водорасли и примитивни организми, които се срещат на Земята. Разум не притежават.
— Това още не е факт — възрази Удалов, но престана да размахва панталоните, а ги намъкна дето им беше мястото. — Може би, събрани заедно, дават колективен разум.
— Дори ако цяла зелева градина се събере заедно, ще се получи голяма купчина зеле, но разум — никакъв.