Лъжа, разбира се. Ваня никога нямаше да прости на майка си и той нямаше намерение да се съюзява с нея, но Ана само кимна, искаше да повярва на лъжата, че решение има. Себастиан се протегна и предпазливо я хвана за ръка. Тя се дръпна, но не отхвърлящо, по-скоро предпазливо. Той не се отказа и тя му позволи да я докосне. Той се взря дълбоко в очите й. Сълзите бяха изсъхнали, но мъката и отчаянието не изчезваха.
Той нямаше търпение. Жените като Ана обикновено се отдаваха изцяло. Сексът, чиято основна функция е да забравиш колко си самотен, често се оказваше особено страстен.
Безумно възбуждащ, поне на едно ниво.
Невероятно глупав на друго.
Но невъзможен за отказване.
Той се наведе по-близо към нея. Не беше сигурен дали не избързва, дали първо да не каже още нещо, което тя искаше и имаше нужда да чуе? Но му се стори, че тя разтваря устни едва доловимо, вероятно съвсем неволно, и прехвърля тежестта си няколко сантиметра към него. Той не проговори, сложи една ръка над лакътя й и се наведе. Устните им се срещнаха. Усети как дишането й се учестява. Тя отвори уста и пое езика му. Посрещна го със своя. Той чувстваше желанието й, макар тя да се мъчеше да го удържи. Себастиан я изправи на крака и се притисна към нея. Тя го погали по гърба и леко ухапа устната му, като изстена тихо. Той пъхна ръце под блузата й. Плъзна ги по голия й гръб. Едната ръка се вдигна към сутиена, другата се спусна към кръста. Той усети как ръцете й се преместиха на гърдите му. Също толкова търсещи, колкото и неговите; ако не и повече. С едната тя започна да разкопчава колана му, докато с другата го опипваше през панталона.
Никой нямаше да научи за това.
Това беше последната му мисъл, преди да се свлекат на кухненския под.
Никой нямаше да научи за това.
Били отиде в кухнята да закуси набързо и завари на масата бележка от Мю. За голямо негово облекчение, когато снощи се прибра, тя вече беше заспала, а сутринта излезе, без да го буди. Той си повтаряше, че не го избягва, че не знае. Ако подозираше нещо, не би оставила нещата така. Не й беше в стила да загърбва проблемите. Реши, че бележката подкрепя теорията му. Пишеше, че е заспала, докато го е чакала, но се надява в службата му всичко да е наред и довечера да се видят. Завършваше с целувки.
Били извади йогурт и сок от хладилника и зърнена закуска от шкафа. Взе чиния, чаша и лъжица и седна пред масата. Той погледна телефона с намерение да провери дали през нощта не се е случило нещо, но се спря, като видя часа.
Наближаваше седем и половина.
Доста рано, но си струваше да опита.
Вчера успя да се свърже с Кейти Барнет още докато беше при Йенифер. Обясни за какво се обажда. Искаха да знаят дали Оливия Юнсон замества човек, който по някаква причина се е отказал от стипендията. Кейти разбра точно какво пита, но не можа да му помогна. Студентите сами отговаряли за финансирането на образованието си и кандидатстването за стипендии. Така че единственият, който можел да знае дали Оливия Юнсон е била първа резерва, била организацията, даваща стипендията.
В този случай: фондация „Швеция — Америка“.
Били благодари и си помисли, че е изключено да намери някого там в този час. После Йенифер пак се мушна под завивките и двамата лежаха така, здраво прегърнати, докато не стана време той да се прибира.
Сега намери номера на фондацията и за своя изненада получи отговор. Обясни кой е и какво иска. Не можеше да повярва какъв късмет извади. Мъжът, който вдигна, можеше да му помогне лично. Нямаше нужда да го свързва с друга линия, да звъни на трети човек, да го моли да се обади по-късно или да иска официално запитване. Били чу стържене на стол по под и си представи как мъжът сяда пред най-близкия компютър, готов да помага. За кои дати ставало въпрос? Били разполагал ли с име или други данни, които биха могли да го улеснят?
Били му каза всичко, което знаеше, и след броени минути получи отговор.
Ново име.
— Някой си Робин Хедмарк получил пълна стипендия, но се отказал по лични причини.
Не се случваше често Били да говори екзалтирано по служебни въпроси. Не се случваше често Били да говори екзалтирано по който и да било въпрос, но сега, по телефона, Ваня долавяше вълнението в гласа му.
— Какво знаем за него? — попита тя, докато си обличаше черния потник.
— Още нищо, но сега пътувам към службата — отговори той и Ваня чу ядосано изсвирване от минаващ автомобил.
С усмивка си представи как Били забравя всякакви правила за движение, докато бърза към Кунгсхолмен.