— Публикуваха и твоето интервю — възрази Себастиан. — Имат уводни статии, дискусионни рубрики…
— Боклукът си остава боклук, независимо дали от време на време ще вмъкнеш някой коментар — прекъсна го мъжът и пъхна ръка в джоба си. — Но ти можеш да го спасиш. Нали си толкова по-умен от мен.
Себастиан не отговори, не попита как може да го спаси.
— Играл ли си една игра, която се нарича „Точка по точка“? — попита мъжът и разгъна листа, който беше извадил от джоба си.
— Не.
— Игра на въпроси и отговори. Получаваш насочващи въпроси. Трудни за пет точки, малко по-лесни за четири, още малко по-лесни за три и тъй нататък, докато не стигнеш до съвсем лесен за една точка. Ясно ли е?
— Да.
— Чудесно — усмихна се мъжът. — Иначе нямаше да си толкова умен. Ще ти задам пет въпроса. Максимално колко точки можеш да получиш?
— Двайсет и пет.
— Умник. И аз си направих същия тест. Без да мамя, честна дума. Ако резултатът ти е по-висок от моя, ще пусна и двама ви. Ако не…
Мъжът погледна към Шелман, който продължаваше да се бори напразно с белезниците и като че ли крещеше нещо през парцала, пъхнат в устата му.
— Записал съм резултата си на задната страна на табелата му. — Мъжът отново посочи към Шелман с ръката, която държеше листа, докато с другата вадеше хронометър от джоба си. — Готов ли си? Разполагаш с двайсет секунди за мислене след всеки насочващ въпрос.
Крива усмивчица под маската, след което мъжът сведе очи към листа, който държеше.
— Първи въпрос: медицина. Болест. За пет точки: инфекциозно заболяване, станало известно и като лаймска болест след епидемия в Олд Лайм в САЩ през 80-те години на XX век.
Мъжът пусна хронометъра с едно щракване. Себастиан го изгледа. Усети как енергията потича през тялото му. Знаеше го. Диагностицираха Сабине с тази болест една ранна есен в Кьолн, след като прекараха лятото в Швеция. Лекарят говореше с него на английски и използва тази дума, което накара Себастиан да помисли, че е нещо далеч по-сериозно, отколкото бе всъщност.
— Борелиоза! — почти изкрещя той.
Мъжът вдигна очи от страницата с изненадано и — помисли си Себастиан — недоволно изражение.
— Правилно. Пет точки. Следващ въпрос. Ботаника. Дърво. За пет точки: Косматата бреза и тази Populus tremula били първите дървета, достигнали Скандинавския полуостров след ледниковата епоха.
Щрак.
Ботаника. Себастиан нямаше представа. Нищо не разбираше от дървета. Природата никога не го беше интересувала. Тя просто съществуваше — фон през прозорците на коли и влакове. Той мълчеше и слушаше как хронометърът цъка.
— За четири точки: може да достигне 25 метра височина и има тънко право стъбло със сива кора. Не образува гори.
Себастиан стисна зъби. Нуждаеше се от тези точки, но това… Никаква представа. Бреза и дъб бяха единствените дървета, които знаеше, а и двете образуваха гори, поне доколкото му беше известно. Хвърли бърз поглед към Шелман, който го гледаше ужасено с ококорени очи. Това не му помогна. Себастиан отново насочи вниманието си към мъжа, който тъкмо спираше хронометъра.
— За три точки. Цветовете са разположени на дълги мъхнати реси. Бялата и здрава дървесина се използва за хартиена маса…
— Това няма нищо общо с интелигентността! — Себастиан повиши глас.
Мъжът го гледаше спокойно, но въпросително.
— Това е обща култура. Факти, които всеки би могъл да назубри. Нужно е научаване и добра памет, не интелигентност. И най-големият глупак на света би могъл да отговори!
— Но ти очевидно не — отвърна мъжът и върна хронометъра в нулево положение. — Две точки… както, разбира се, и за клечки за зъби. Листата са кръгли с дълга, силно сплескана дръжка.
Себастиан въздъхна. Знаеше от какво дърво се правят клечките за зъби.
— Трепетлика — каза тихо.
— Правилно. Две точки. Общо седем. Следващият. Геология. Скъпоценен камък. За пет точки. Състои се от плътно долепени микроскопични прозрачни сфери от хидратиран силициев диоксид.
Себастиан пак мълчеше. Не знаеше какво е „хидратиран силициев диоксид“. Шелман не издържа на мълчанието му. Изкрещя през плата и осъдително впери очи в Себастиан.
— Не съм аз виновен, че си тук — отвърна той напрегнато. — Опитвам се да те спася.
Щрак.
— За четири точки. Някои разновидности имат красиви багри. Австралия и Чехия са големи производители.