Себастиан имаше някакъв спомен, че опалите идват от Австралия. Дали не го беше гледал по телевизията? Мъже, които пропълзяваха като зайци в дупки насред пустинята, за да търсят точно опали? Да, именно. Беше почти сигурен.
— Опал — отговори той и усети, че затаява дъх, докато чака присъдата.
— Четири точки. Следващият. Философия. Мислител. За пет точки. Набляга върху човека като обществено същество в понятията „състрадание“ и „средния път“.
— Конфуций — отговори Себастиан веднага.
Доволен. Ако не беше тъпото дърво, щеше да води. Чаткаше ги философите. Четеше мнозина, не се водеше по нито един.
Мъжът се покашля и спря хронометъра.
— Отново пет точки. Общо шестнайсет. Последен въпрос. Архитектура. Архитектурен комплекс. За пет точки. Състои се от няколко сгради, групирани около Двора на лъвовете и Двора на миртите.
Щрак.
Звучеше му познато. Дали дори не беше ходил с Лили? Може би не. Никога не си е падал особено по туризма, тъй че би трябвало да помни малкото им пътувания заедно. Но Двора с лъвовете… Нещо проблесна в съзнанието му, мисъл, но твърде мимолетна, за да доведе до каквото и да било.
— За четири точки. Строителите я нарекли „Червената“ на цвета на камъните.
Себастиан въздъхна. Наистина беше ходил с Лили. Преди Сабине. По нейно желание, разбира се. На него не му пукаше къде са, стига да са заедно. Но сега си спомни.
— Алхамбра.
— Шестнайсет плюс четири, общо двайсет. От двайсет и пет възможни. Не е зле.
Себастиан не можеше да определи дали мъжът е разочарован, или доволен. Нито гласът, нито очите разкриваха каквото и да било. Този тип щеше да е идеален за водещ на някаква викторина по телевизията, помисли си Себастиан. Или за покерджия. Каменно изражение.
Мъжът отиде при Шелман, който гледаше ту него, ту Себастиан. Очите му показваха, че не вярва двайсетте точки да стигнат. Изглеждаше абсолютно ужасен и така се мяташе, че столът за малко да се катурне, когато мъжът приближи и се протегна към табелата около врата му. Впи очи в Себастиан и я обърна да му я покаже.
Две черни двойки.
Двадесет и две.
22.
Себастиан затвори очи и сведе глава. Не можеше да си поеме дъх. Оказа се, че е бил под по-голямо напрежение, отколкото си е мислел. Сега се чувстваше напълно изпразнен. Чуваше собствените си вдишвания, кратки, насечени, сякаш бе на път да заплаче.
Какво да стори?
Какво би могъл да стори?
Беше играл дръзко. Беше се опитал да предизвика реакция. Само че беше подценил противника и сега някой друг щеше да плати цената.
— Ти, който си толкова по-умен от мен… — усмихна се мъжът доволно.
Себастиан бавно надигна глава и го видя как се насочва към платнена чанта, оставена на пода до стената. Себастиан не я беше забелязал досега.
— Това няма нищо общо с ума… — опита Себастиан отново. — Пак си оставаш динозавър, който не схваща, че времето му е отминало.
Чувстваше, че вече би могъл да си каже всичко. И без това положението не можеше да стане по-лошо.
— Пресата е с мен. Разпространява посланието ми.
Себастиан се изсмя сухо и безрадостно:
— Поздравления. Вестниците са следващият динозавър, който ще изчезне.
Мъжът извади нещо от чантата. Себастиан не видя точно какво е, но нямаше как да е нещо хубаво, тъй като мъжът го взе и тръгна обратно към Шелман с решителна крачка.
— Прав съм и ти го знаеш — викаше Себастиан.
Мъжът сякаш дори не го чуваше. Шелман вече крещеше с цяло гърло през плата и отчаяно се мъчеше да се освободи.
— Онези хлапета са сто пъти по-умни от теб. Те са разбрали, приспособили са се, развили са се. Ти стоиш на едно място от прогимназията насам.
Мъжът не се поддаваше на провокации. Шелман направи последен опит да се измъкне, но единственият резултат беше, че този път наистина прекатури стола и падна тежко на земята.
— Не го прави — заумолява го Себастиан, когато мъжът стигна до Шелман, който сега лежеше настрани и се взираше в Себастиан с плувнали в сълзи очи.
— Моля те, недей. Не бях прав. Ще се извиня публично. Ще те подкрепя. Пред всички. Обещавам.
Мъжът го изгледа и кривата усмивчица показа, че не вярва на Себастиан и за миг. След това коленичи и допря до челото на Шелман предмета, който Себастиан прие за уред за зашеметяване на добитък; натисна го.