Той беше ядосал убиеца. Беше го провокирал и предизвикал, но когато се стигна до действие, когато държеше в ръцете си живота на друго човешко същество, той се провали и човекът умря.
Мозък и сърце.
Сърцето щеше да има преимущество още дълго време.
Торкел седна. Сякаш се поуспокои.
— Окей, да приемем, че си прав.
— Прав съм — прекъсна го Себастиан.
— Видя ли нещо, което би могло да ни помогне? — продължи Торкел, като се престори, че не го е чул.
Себастиан поклати глава:
— През цялото време носеше маска. Скиорска маска. Но мисля, че бих познал гласа му, ако пак го чуя.
— Откъде те отвлече? — обади се Били и се приведе напред.
— От вкъщи. С хлороформ или нещо подобно. Звънна на вратата.
— Ще изпратя някой от техническия отдел. Може ли да те придружи, като приключим?
— Естествено. Знаете ли нещо повече? Станало ли е още нещо от вчера насам? — попита Себастиан.
И двамата мълчаха, но Били хвърли един поглед към Торкел. Себастиан усети, че крият нещо.
— Излезе ли нещо от тази работа с късното заминаване на Оливия Юнсон? — подпита ги той предпазливо.
Не отговориха. Усещането беше отвратително. Да се чувстваш виновен за нечия смърт и едновременно с това да си изцяло изключен от групата, в която си участвал.
— Не можете ли поне да ми кажете дали е излязло нещо? Трябва да знам, ако сте близо до залавянето му.
— Като се стигне дотам, ще го пишат по вестниците — отсече Торкел и го накара да се чувства още повече като заподозрян, отколкото като бивш колега.
Себастиан опита отново:
— Моля ви. — Гласът му затрепери. — Не можете ли да ми кажете? Трябва да знам.
Торкел поомекна.
— Да, излезе нещо. Имаме име — промълви накрая.
— На убиеца? На онзи, който ме отвлече?
— Така смятаме.
— Как се казва?
— Не мога да ти кажа. И така разкрих твърде много пред външен човек. — Той се изправи. — Ако се сетиш за още нещо, ни се обади.
Той се обърна към вратата. Себастиан кимна безсилно. Твърде изтощен, за да се съпротивлява. Торкел погледна Били.
— Ще изпратя някой да те ескортира до изхода — бяха последните думи, които Себастиан чу, преди вратата да се затвори.
Така значи щеше да приключи. Времето му в „Риксмурд“. Ескортиран от надзирател.
Като престъпник.
Или като жертва.
Чувстваше се и като двете.
Торкел се прибра в кабинета си.
Имаше нужда да помисли.
Ваня беше обещала да се свърже със семейство Шелман, за да не научат новината за смъртта му от интернет. С толкова много полицаи и спецчасти на мястото бе само въпрос на време да изтече информация за самоличността на убития в запустялата фабрика. Той не знаеше дали е успяла да им се обади, но предполагаше, че ще му съобщи. Били се беше заел с компютъра на Лагергрен. В момента той беше най-добрата им възможност да го свържат с убийствата. Иначе домът му не беше разкрил нищо при първото претърсване.
Торкел се надвеси над бюрото и събра жълтите листчета със съобщенията, записани от Гунила. Тя ги беше подредила по спешност и по интереса на Торкел към тях. Най-спешните и интересни най-отгоре и по-нататък по низходящ ред до онези на дъното, за които тя го информираше единствено по задължение, но знаеше, че не го вълнуват.
В момента най-отгоре в купчината беше поставено съобщение от Урсула. „Дотук нищо в Албано“, пишеше с четливия почерк на Гунила. Торкел погледна часовника. Урсула се е обадила преди половин час. Под листчето имаше няколко съобщения и молби да се свърже с разни журналисти. Торкел бързо ги прелисти, предполагаше, че повечето, които са го търсили, тъй или иначе ще дойдат на пресконференцията, която беше длъжен да даде възможно най-скоро. Първо обаче искаше да е сигурен, че Ваня е уведомила семейството. Не му се нравеше. Щеше да настъпи хаос. Убит главен редактор — шведските медии щяха да гръмнат. Несъмнено щяха да възникнат въпроси дали има връзка между интервюто, поместено в „Експресен“, и смъртта на Шелман. В най-лошия случай щяха да знаят за присъствието на Себастиан на местопрестъплението. Фактът, че Себастиан Бергман вече не работи в „Риксмурд“, щеше да бъде приет като знак за вината му. Дори Торкел да кажеше всичко, което знаеше, мнозина щяха да вярват, че крие информация за участието на „Риксмурд“ в станалото.