— Още ли е седнал?
— Да, въобще не помръдва.
— И имаш екип на входа? — попита Торкел, просто за да е сигурен.
— Да.
— При вас съм след три минути — каза и се помъчи да тича още по-бързо.
Усети как дишането и пулсът му се учестиха рязко. Минаха последните стъпала с максимално широки крачки и стигнаха приземния етаж. Торкел се закова на място. Били също спря и го погледна въпросително.
— Какво има?
— Само секунда — отвърна Торкел и зави наляво, встрани от късия коридор, който щеше да ги отведе до бронираните врати и екипа на Страндберг.
Били поклати глава и го последва. След малко разбра накъде се е насочил Торкел. В другия край на сградата се намираше централата на охраната.
Торкел се спря пред безличната бяла врата, извади картата си, въведе личния си код и я отвори. Вътре седяха трима униформени полицаи пред стена, изцяло покрита от монитори, които до един показваха черно-бели картини. Фасадата, околните улици, входа на ареста, служебния паркинг, главния вход, алеята към многоетажния паркинг — всичките необичайно ясни за снимани от охранителни камери. Системата беше нова, инсталирана миналата година. Полицаите в удобните офис столове се завъртяха към посетителите, които нахлуха така вихрено.
— Покажете ми камерата в приемната — нареди Торкел незабавно.
— Коя? Има три — попита един от униформените, докато се протягаше към пулта за управление.
— Всичките — заповяда Торкел.
След няколко секунди мъжът посочи един от мониторите, който беше разделен на четири еднакви квадрата. Три от тях показваха входа. Четвъртият оставаше празен.
— Този тук — посочи Торкел горния ляв квадрат.
Полицаят щракна върху него и той изпълни целия екран.
Видяха самотен мъж, седнал на една от пейките до стъклената врата. Наведен напред, облегнал лакти на коленете си и вперил очи в пода.
— Той ли е? — попита Били, макар да виждаше същото, което и Торкел.
— Трудно е да се каже, не виждам лицето — отвърна Торкел.
— Какво търсите? — обади се полицаят на пулта.
— Дали крие взривно устройство — отговори Торкел и в стаята незабавно настъпи пълна тишина.
Внезапно Лагергрен се размърда. Изправи гръб и се изпъна. Протегна ръце назад към стената и якето на гърдите му се изпъна. Всички в стаята се наведоха към монитора.
— Нищо не стърчи — отбеляза мъжът на пулта, докато Лагергрен сякаш сподавяше прозявка и поглеждаше часовника; огледа залата нетърпеливо.
Торкел усети, че заподозреният няма намерение да чака още дълго. Беше длъжен да поеме риска.
— Благодаря — каза само на полицаите и излезе от стаята заедно с Били.
Втурна се обратно към бронираните врати, Страндберг и екипа му. Забеляза ги. Четирима униформени, Страндберг в средата като че ли даваше на останалите последни наставления, но млъкна, като видя тичащия към него Торкел.
— Готови ли сме? — попита задъхано, като стигна при тях.
Страндберг кимна, пристъпи към него и му подаде бронежилетка.
— Сложи я за всеки случай.
— Благодаря.
— За теб не съм взел — обърна се той към Били.
— Значи оставаш тук — нареди Торкел с тон, който не търпеше възражение, докато навличаше бронежилетката, която му даде Страндберг.
— Наистина ли е Риалити убиеца? — полюбопитства един млад полицай с кръгло детинско лице.
— Така мислим, затова внимавайте — отвърна Торкел и извади оръжието си.
— Влизаме — даде знак Страндберг.
Той се завъртя към вратата, хвърли един последен поглед към останалите, за да провери дали всички са на място, след което я отвори и бързо зави наляво. Останалите го последваха и се разпръснаха с извадени пистолети. Приемната беше, общо взето, празна. Освен мъжа на пейката и рецепционистката, имаше една двойка на скамейка в другия край на помещението и възрастна жена до поставката с брошури вдясно от гишето. Като видя настъпващите полицаи, Вана залегна. Младата двойка се прегърна; и двамата се свиха на кълбо. Жената с брошурите отстъпи заднишком към стената с уплашен писък и вдигнати ръце.
Мъжът на пейката изобщо не помръдна. Просто ги гледаше. Все едно ставащото беше най-естественото нещо на света. Торкел държеше пистолета с две ръце, насочен към пода; направи няколко крачки напред до средата на полукръга от въоръжени колеги.