— Не, благодаря.
— Мислех, че работиш денонощно — продължи той и зави по коридора наляво.
Явно му бяха сменили кабинета след последното й идване.
— Четох в интернет, че сте го хванали. Онзи, Риалити убиеца.
— Да, само че… Не, сега не работя.
— Окей, насам.
Той отстъпи встрани и й направи път. Кабинетът му беше по-голям от стария. Което не означаваше кой знае какво — всеки средностатистически гардероб беше по-голям от предишния му офис. Същата гледка към отсрещната сграда. Бъркотия на бюрото и рафтовете зад него, където на почетно място тя с радост видя неистово кичозната фигурка на Мадоната с младенеца, която му беше купила от Италия. Юнатан затвори плъзгащата се врата към коридора и я покани да седне на единствения стол в кабинета с изключение на този зад бюрото. Тя вдигна купчина книжа, сложи ги на перваза на прозореца и се настани.
— Защо дойде? — попита Юнатан, след като също седна.
— Мислех над думите ти — започна тя.
— Окей…
— Че може би просто си човек, от когото се нуждая в момента. Че в действителност не искам отново да се съберем.
— Да.
Бъркаше ли, или Юнатан доби леко смутен вид? Тя отново се замисли доколко е разумно идването й тук, но вече беше късно. По-добре да каже онова, за което е дошла, а после тъй или иначе щеше да разбере дали е постъпила правилно.
— Нали помниш като ти казах, че Себастиан ми е баща и…
Тя замълча. Зарежи подробностите. Мини към съществената част. Не усложнявай нещата. Тя си пое дълбоко дъх и го погледна в очите:
— Трябва да се махна от всичко това. От всички. Може би и от полицията. От дълго време насам имам единствено семейството и работата, но вече се нуждая от нещо ново, нещо, което мога да изградя, което да е основата, фундаментът…
Ако досега изглеждаше леко смутен, сега вече беше на границата с ужасен, помисли си тя. Добре, може би попрекали. Бивша приятелка цъфва на работното ти място и се раздрънка за фундаменти, върху които ще гради. Очевидно го беше уплашила. Но пак си каза: вече беше късно да се отказва.
— Искам това да бъдеш ти — завърши тя и продължи да го гледа в очите.
Юнатан се отпусна назад на стола и въздъхна дълбоко.
— Леле!
— Нали разбираш какво се опитвам да кажа? — попита Ваня в опит да попритъпи ефекта от високопарната си реч. — Готова съм да се посветя на връзката ни. Да се посветя на теб.
Юнатан все така изглеждаше объркан. Ваня усети как стомахът й се свива. Нямаше да се получи. Той щеше да откаже. Отново. Нападението беше най-добрата защита.
— Какво, не искаш ли?
— Напротив…
— Не ми ли вярваш?
— Напротив…
— Тогава какво?
Той мълчеше. Ваня забеляза, че е седнала на ръба на стола. Напрегната. Готова за скок. Към него или към вратата.
— Сложно е — смотолеви той в крайна сметка и се наведе през бюрото към нея. — Трябва да говоря със Сусана. За втори път. А не искам да го правя. Особено ако не съм напълно сигурен.
— Този път съм сигурна — настояваше тя. — Напълно сигурна. Не мога да обещая, че ще остареем заедно. Но сега. Сега ти обещавам. Не е ли достатъчно?
Мълчание. Тя го разбираше, това беше труден въпрос, той не можеше да реши на мига, но тя все пак се надяваше да го направи. Заради нея. Краткото кимване й даде отговора преди самите думи.
— Да, достатъчно е.
Ваня усети, че е затаила дъх. Издиша и се изправи. Остана права. А сега какво? Какво да прави? Той реши вместо нея, като заобиколи бюрото и я целуна. Тя отвърна на целувката. Устните му й липсваха. Толкова меки. Беше добър в целуването. Езикът му се плъзна в устата й, той я притисна към себе си. Тя прокара пръсти през косата му и усети, че дишането й се учестява, когато той я хвана за гърдите. Тя прекъсна целувката, притисна се още по-плътно към него, отърка бузата си в неговата.
— Налага ли се да работиш? — прошепна в ухото му.
Думите развалиха магията. Тя усети как Юнатан отстъпи крачка назад. Може би осъзнал, че се натиска в офис със стъклени врати с жена, която не е настоящата му приятелка.
— По-лошо — отвърна той и тя усети ръката му на кръста си, на бедрото, преди да я пусне. — Агенцията за пощите и телекомуникациите има събитие довечера и аз трябва да го подготвя и да присъствам.
— Агенцията за пощите и телекомуникациите е по-важна от секса с мен? — възкликна тя, уж обидена.