— Чудесно, добра работа, но кажи какво откри. — Разочарованието беше изчезнало от гласа на Торкел, остана само окуражаването.
— Това. — Били отвори огромно количество текст на екрана.
Себастиан се наведе в опит да различи нещо сред хаоса от букви.
— Историята на търсенията му в интернет. Бил е много усърден. — Били посочи най-горния ред. — В началото на юни Патрисия Андрен. Започва да я проучва в интернет. Чете блога й. — Посочи малко по-надолу и продължи: — След това търси ресторанти в Хелсингборг, училища, карти, пътни камери. Малко по-късно прави същото с Петрович в Улрисехамн.
Той прокара пръст по мишката и продължи надолу.
— После започва да търси себе си паралелно със сестрите Юхансон, Вебер, няколко големи клечки от телевизиите, но доста бързо се спира на Валгрен от ТВ3.
Били завъртя глава към Себастиан:
— Тук се появяваш и ти.
— Добре, това е хубаво, засилва подозренията ни срещу него, но сега трябва да знаем какво планира, не какво е извършил.
— Последно е търсил АПТ — съобщи Били.
— Това пък какво е? — не го разбра Себастиан.
— Агенцията за пощите и телекомуникациите.
Били отвори друга страница и увеличи снимката на нея. Голяма жълта каменна сграда изпълни екрана.
— Държавна институция, която отговаря за всички електронни и пощенски комуникации в Швеция.
Всички замълчаха за секунда. И тримата се взираха в жълтата сграда, сякаш очакваха тя да им да даде някакъв отговор. Себастиан отстъпи крачка назад, замисли се. Беше чул нещо във връзка с това. Въпросът беше какво. И кога. И от кого.
— Значи е минал от търсенето на отделни хора към държавни агенции? — проговори Торкел след малко.
— Тази АПТ отговаря ли по някакъв начин за интернет? — попита Себастиан.
— Точно с това работят. Разширяване и развитие, за да имат всички достъп и така нататък.
— Да — промърмори Себастиан под носа си. — Да.
Изглежда се беше сетил нещо. Посочи екрана на Били:
— Помните ли онова писмо до „Йостершундс Постен“ за онази от Фрьосьон, онази с маникюрите…
— Фрида Вестер — сети се Торкел.
— Точно. Феноменът в Ютюб. Има безброй такива като нея и Лагергрен сигурно ги мрази всичките. Сам го каза. На мен и на Шелман. Че интернет е виновен за много неща.
Себастиан се беше развихрил и му беше трудно да стои на едно място. Мислите му препускаха. Трябваше някак да ги подреди, за да го доведат донякъде, да получи насока.
— Любители на теории на конспирацията, клипчета с котки, подстрекатели към омраза, стръв за кликове, голяма част от интернет е абсолютно откачена. Той писа на Вебер, че смята да стигне до първоизточника. Онези, които продават глупостта. Валгрен, Шелман…
— Агенцията за пощите и телекомуникациите — добави Торкел и изведнъж пребледня. — Боже, ще им се обадя да се евакуират.
Той се отдръпна и извади телефона си. Себастиан придърпа стола от бюрото зад това на Били и седна до него.
— Това ли е последното, което е търсил? — попита той и кимна към екрана.
Били пак отвори информацията с търсенията на Лагергрен и превъртя до края на списъка.
— Някакво събитие…
Той отвори нов прозорец, копира търсенето на Лагергрен, получи резултатите и щракна върху най-горния.
— Да, събитие в „Уотърфронт“ по случай разширяването на оптичната мрежа и предвиждането, че до 2020-а година Швеция ще стане страната с най-развита мрежа в света. — Той продължи да чете текста и изведнъж доби тревожен вид. — Ще присъстват министрите и на информационните технологии, и на образованието.
— Кога е?
— Тази вечер, започва в седем часа.
И двамата погледнаха часовника на екрана.
Оставаха петнайсет минути.
Според мнозина стокхолмци с новата придобивка на града беше достигнато дъното, както от архитектурна, така и от естетическа гледна точка, затова и я бяха обявили за най-грозната сграда на Стокхолм. Ваня не беше съгласна; за нея „Уотърфронт“ беше доста шик с всичкото това стъкло и грамадната нестройна метална конструкция, надвиснала над Ридарфиерден. Точно това характеризираше столицата на една държава, поне според нея. Че растеше и се променяше с времето. Никога не беше разбирала страха от новото, отразен в разгорещените дебати, които възникваха в момента, в който някой пожелаеше да построи нещо различно. Един модерен град се нуждаеше от модерни сгради.