Червено.
Той се вкамени.
Внезапно се почувства напълно трезвен.
За секунди адреналинът го изпълни.
„Червено“ беше паролата им, когато искат другия да спре.
Не помнеше да са… Но да, правиха го.
Той беше пиян и похотлив, и… божичко!!!
Той се втурна към спалнята. Закова се на място веднага след прага. Йенифер лежеше гола в леглото. Ръцете й още бяха хванати с белезници за рамката над главата й. Краката — разтворени, вързани с тънките кожени ремъци, които използваха. Главата — извърната от него. Той дишаше толкова тежко, че целият се тресеше и дори не можеше да види дали гръдният й кош се надига. Но се надигаше, нали? Може би просто беше припаднала. Нещо, свързано с кръвообращението? Ръцете сигурно я боляха жестоко, може би имаше мускулни травми, но…
Той се завтече към леглото.
— Йен…
Искаше да я разтърси леко за рамото, но се спря.
Изведнъж всичко изчезна.
Стаята, леглото, подът, всичко.
Всички звуци. Всички цветове. Всичко просто изчезна.
Вече не го виждаше. Не виждаше нищо.
Освен едно.
Тъмнолилавите белези на шията й.