Берглунд не отговори. Скръсти ръце на гърдите си с жест, който показваше, че явно е избрал втория вариант. С известно усилие впи предизвикателно очи в Били, който внезапно осъзна, че мирисът на алкохол — той също го беше усетил — може и да не е от вчера.
— Не е вярно. — На Ваня й стигаше толкова. — Не зависи от вас. Махайте се.
— Не съм ви канил. Случаят си е мой. Каквото и да твърдите!
С тези думи Берглунд се надигна с известно усилие и разярено излезе от стаята. Затръшна вратата зад гърба си.
Ваня и Били се спогледаха.
— Още беше пиян, нали? — продума Били.
Ваня кимна и изведнъж усети, че ще избухне в смях.
— Това трябва да е рекорд за най-ужасно предаване на случай — добави той.
— Световен рекорд — усмихна се Ваня.
Двайсет минути по-късно двамата седяха в кабинета на началника на управлението и слушаха притеснените му обяснения.
Петер Берглунд не се чувствал добре.
Жена му го напуснала.
Децата му не се обаждали.
Бил съгласен да дойде и да се извини.
Началникът беше нервен слаб мъж, който не излъчваше какъвто и да било авторитет. Изглеждаше по-притеснен от това, че Били и Ваня може да му се накарат, отколкото че един от служителите му е алкохолик и тотално е объркал разследване на убийство.
— А като не се чувства добре, защо му възлагате да разследва убийство?
Въпросът сякаш причини физическа болка на началника. Той се сви и взе да се поти.
— Може би съм сбъркал, но нямах представа, че…
— Че пие? — сряза го Ваня.
Нямаше да го остави да се измъкне. Беше станала твърде рано и беше пътувала твърде дълго, за да стои и да слуша подобни глупости.
— На нас ни стигнаха две минути, за да разберем. Ако питам момчето в приемната и чистачките, се хващам на бас, че и те ще знаят.
Началникът засрамено сведе очи.
— Не е толкова просто. Обсъдих ситуацията със синдиката. Той членува там, а доказателствата… — Началникът преглътна и леко се нагласи на стола. — Не е толкова лесно да го преместим.
— Горкичкият! — отвърна Ваня ледено. — Няма да оставим нещата така.
— Наистина ли е необходимо? — възкликна мъжът и сякаш получи тежък астматичен пристъп. — Ще ви осигурим цялото съдействие, което пожелаете. Допуснахме грешка, съгласен съм, но в това управление има много трудни характери.
— Затова има началник — отбеляза Ваня.
— Ще се наложи да започнем отначало цялото разследване — обади се Били, по-сдържан, но не по-малко гневен. — Ще трябва да видим всеки един разпит. Всеки един доклад. Всичко. Разбирате ли колко много време ни загубихте?
Началникът кимна безсилно.
— Разбирам. Ще събера всички материали. — Той се протегна към телефона и вдигна слушалката. — Ще видя дали Берглунд не може да помогне.
Ваня не повярва на ушите си. Наведе се към него и впи очи в неговите:
— Не. Ще отстраните Берглунд и сам ще се погрижите да получим всички материали. Веднага. Не искаме повече да виждаме онзи тъпанар. Никога.
Началникът върна слушалката на място, като ръката му трепереше от притеснение.
— Разбира се, разбира се. Какви ги говоря?
След чаша кафе материалите пристигнаха в бледосивата стая на горния етаж. Бяха в пълен безпорядък в един кашон. Най-отгоре Били намери доклада от аутопсията в съдебна медицина в Лунд, написан от главния лекар там, Фрида Хансон, която Били познаваше като старателна и компетентна. Той зачете на глас на Ваня. Съсредоточаваше се върху най-същественото.
— Вероятно е била мъртва от дванайсет-шестнайсет часа, когато са я открили на сутринта. Причината за смъртта е удар в челото.
— Куршум?
Били поклати глава.
— Не. Няма нито остатъци от барут, нито изходна рана, нито куршум в черепа. — Той вдигна очи от страницата. — Според нея убиецът е използвал уред за зашеметяване на добитък. Нараняванията и диаметърът на входната рана сочат към това.
— Какъв е този уред?
— Използват го да приспиват коне и крави, преди да ги заколят. Изстрелва се стоманено бутало с помощта на сгъстен въздух или барут. — Той илюстрира звука с уста. — Буф! Право в челната кост!
Ваня леко изкриви лице, като си представи ужасната сцена.
— Ясни следи от белезници — продължи Били. — Патрисия изглежда се е борила да се освободи. Синини и охлузвания по китките. О, това е интересно… — Той вдигна очи към Ваня, която ровеше из кашона. — Имала остатъци от бензодиазепин в стомаха.