Осем месеца след излъчването на шоуто най-сетне взела ограничителна заповед.
Тя изглежда свършила работа и полицията била викана все по-рядко и по-рядко, а накрая сигналите престанали напълно. Патрисия успяла да се възползва от новопридобитата слава и започнала да води блог и да се появява на различни събития. Няколко пъти гостувала в токшоу и светски предавания, където продължила да говори за Стефан и за борбата да се освободи от него. Наесен щяла да започне работа като една от двете водещи в предаване за съзависимостта, също да участва в „Риалити звезди в замъка“.
Един печеливш и един губещ в днешното вманиачено по знаменитостите общество, помисли си Ваня. Напълно разбираше защо Берглунд подозира този мъж. Разпитът обаче разказваше историята на полицай, позволил подозренията му да се превърнат в убеденост без каквито и да било доказателства.
За едно обаче беше длъжна да благодари на Берглунд — беше успял да опази името на Патрисия от медиите. Това е била част от стратегията му при разпитите на Стефан. „Ако съобщя, че жертвата е Патрисия, с теб е свършено. Всички ще те съдят, независимо дали ще се стигне до процес, или не“, повторил при няколко разпита. Само дето това беше единственото, за което можеше да е благодарна на Берглунд, помисли си тя, като погледна бъркотията на масата. Че поне засега са избегнали медийната истерия. Фактът, че е изчезнала ден преди празника, след който пък щяла да излезе в отпуск, също беше помогнал. Никой още не беше забелязал отсъствието й.
Освен Макс.
Ваня дори не искаше да мисли за това.
Били се върна. Нямаше кой знае какви новини от Улрисехамн, освен че след малко започвала пресконференцията, така че вече беше само въпрос на време разследването им да попадне под светлината на прожекторите. И не, Торкел не останал доволен от връзката със знаменитостите…
Ваня и Били запретнаха ръкави. Трябваше да добият по-пълна представа за случая, отколкото материалите на масата пред тях можеха да им осигурят, затова решиха да започнат с учителката от детската градина. Щяха да се постараят да отметнат възможно най-много работа преди пресконференцията. Паметта на свидетелите се повлияваше от всичко прочетено и чуто, затова държаха да се свържат с Рангнил, преди теориите на репортерите да са я объркали.
Детска градина „Калинка“ се намираше на петнайсет минути от полицейското управление и представляваше светложълто едноетажно тяло с две крила и голям двор. Децата бяха навън, играеха в пясъчника, люлееха се и се катереха по голямата катерушка в средата на двора. Въздухът беше изпълнен с тънки весели гласчета. Били и Ваня се представиха на една двайсетинагодишна жена, на чиито крачоли бяха увиснали две момиченца, и обясниха за какво са дошли. Рангнил Туршон била на учителски съвет. Важно ли било? Да, много.
Пуснаха ги в сградата и ги поканиха в малък кабинет. След няколко минути дойде Рангнил — около трийсет и пет годишна жена с лунички и къдрава червена коса, облечена в джинси и синя блуза „Адидас“. Тя затвори вратата и седна.
— Открихте ли нещо ново? — попита със смесица от безпокойство и любопитство в гласа, след като те отново се представиха.
— Не, но искаме да ви зададем още няколко въпроса — отвърна Ваня.
— Разбира се — кимна Рангнил. — Ужасна история.
Рангнил сниши глас като всички състрадателни хора, когато им се напомни за някоя трагедия. Тя правеше добро впечатление. Ваня изпита облекчение, че Макс е бил именно при Рангнил, когато социалните са дошли да му съобщят ужасната новина.
— Как е Макс в момента? — поинтересува се.
Рангнил вдигна рамене и въздъхна леко:
— Трудно е да се каже. Все пак е петгодишен. Не разбира съвсем смъртта. Но майка му, естествено, му липсва.
— Естествено…
— За момента е настанен при приемно семейство, но социалните държат да продължи да идва тук поне за няколко часа на ден. За да не го откъсват от всичко познато. След малко ще дойде, ако искате да говорите с него.
Ваня кимна и погледна Били въпросително. Дали да говорят с Макс? Петгодишно дете. Не бяха обучени да разпитват деца.
— Благодаря, може би ще се наложи — отговори Ваня. — Да си спомняте нещо, което Макс е казал, което да ни е от помощ? — продължи тя. — Каквото и да било.
— Не. Все за това мисля, откакто… се случи… но не. Нищо.
— Можете ли да ни разкажете за деня, когато Патрисия изчезна? Нещо специално, за което да сте се сетили? — Били подхвана нова линия.