— Какво правиш тук? — продължи Торкел и внезапно усети как мислите за случая за миг изчезват, заменени от искрена радост.
Лисе-Лоте Патриксон. Боже, беше минала цяла вечност.
— Тук живея. В Улрисехамн. Работя като директор на училището. — Усмивката й леко помръкна. — Аз открих тялото.
— Прочетох доклада… — Торкел сбърчи чело замислено. — Но не свързах името с теб, не беше ли испанско?
— Гонзалес — кимна тя. — Омъжих се за чилиец.
Гласът — почти разсеян, мислите все още върху намирането на трупа, досети се Торкел и се ядоса на себе си.
— Добре ли си? — заекна. — Да не би да ти е бил ученик?
Това, естествено, трябваше да е първият въпрос — как се чувства — щеше да покаже загриженост. Не да я пита за фамилията. Да, работеше като полицай от твърде дълго време.
— Не, но се шокирах, естествено — отвърна тя предпазливо. — Просто правех едно кръгче из училището, а… — Тя не довърши, погледна го в очите.
Торкел се озърна из сравнително оживената приемна.
— Ела с мен. Тук има твърде много хора — поведе я той към вратата, която отделяше общодостъпните помещения от останалата част от управлението.
— Не си ли твърде зает?
— Зает съм, но може да почака — отвърна Торкел. — Не съм те виждал от… колко, трийсет години?
Лисе-Лоте се засмя:
— Някъде там. Времето лети.
Той й се усмихна и прокара картата по четеца. Вратата избръмча.
— Изобщо не си се променила — отбеляза Торкел, докато й държеше вратата и я чакаше да мине пред него, и в същия момент си помисли, че искрената забележка може да се възприеме като флиртуване.
— Откога си омъжена? — попита бързо, за да не я остави да размишлява твърде много върху комплимента му.
— Разведени сме от десет години. Ти?
— И аз съм разведен. Два пъти — отговори, докато я водеше към стаите на персонала. — Имам две дъщери, Вилма и Елин. На осемнайсет и четиринайсет.
— И ние имаме дъщеря, Тереса, на двайсет и една.
При влизането си в трапезарията замълчаха. Бяха приключили с кратката размяна на новини. Сега ставаше по-трудно. Откъде да започнат? Общи спомени или да опитат да се опознаят отново? Все пак бяха минали трийсет години. Какво искаше тя? Защо го беше потърсила?
— Чух, че ти водиш разследването, и реших да се отбия да те поздравя — изрече тя, сякаш прочела мислите му.
— Чудесна идея — кимна той. — Но сигурно и без това щяхме да се видим, ние държим да се срещаме с всички свидетели — каза, но осъзна, че тази задача често се изпълнява от другите в екипа. По всяка вероятност щеше да се размине с нея. — Но съм много доволен, че се отби — добави и наистина го мислеше.
Тя кимна и му се усмихна леко.
Пак се умълчаха.
— Искаш ли кафе?
— Да, благодаря.
Той й посочи масите, докато минаваше зад извития кухненски плот към кафемашината. Не я попита какво кафе иска, а взе чаша, постави я на място и натисна копчето за обикновено черно кафе.
Докато чакаше машината да си свърши работата, хвърли бърз поглед към Лисе-Лоте, която тъкмо се настаняваше на един от розовите столове до най-близката маса. Много спомени, но трябваше честно да си признае, че не се беше сещал за нея от… цяла вечност.
Ходеха заедно през последните две години от гимназията. Млади и влюбени, но после се отчуждиха, докато Торкел беше в казармата, а тя учеше в Линшьопинг. Разстоянието или амбициите. Той така и не разбра каква е причината. Тъй или иначе всичко свърши. Тя сложи край. На един странен студентски купон в Университета на Линшьопинг.
Тръгна си оттам сам в дъжда.
Гневен и разочарован.
Той взе чашата с кафето и сложи на мястото й друга, празна. Пак натисна копчето на машината. Тя забръмча и в същия момент се появи Ева Флорен.
— Имаш ли време?
— Да.
— Дойдоха хора и от Борос, и от Йоншьопинг, реших, че ще искаш да говориш с тях.
Торкел кимна. Бяха привикали допълнителни хора, за да приемат сигналите на граждани по телефоните, които вероятно всеки момент щяха да зазвънят. Той се надяваше всички да знаят за какво да слушат внимателно и какви въпроси да задават, но все пак беше за предпочитане да ги информира. Хвърли поглед към Лисе-Лоте и се обърна към Ева:
— Само минутка.
— Горе сме — кимна тя към горния етаж и си отиде.
Торкел взе двете чаши и се върна при Лисе-Лоте.