Выбрать главу

— Точно ъпдейтвах.

— За какво?

— Колко мразим „Арива“.

„Арива“ беше фирмата, отговаряща за движението на автобусите в тяхното населено място. Не за първи път Сара пишеше за отвратителното им обслужване, сърдитите шофьори, закъснелите автобуси и променените разписания. „Арива“ едва ли щеше да е от фирмите, които щяха да им се обадят, когато сложеха бутона за сътрудничество, помисли си Ебба.

— Какво ще облечеш довечера? — попита тя и отвори общия им гардероб.

— Какво ще правим довечера?

Ебба леко въздъхна. Все пак имаше една област, в която бяха различни. Страшно различни. За Сара дори фактът, че ще закусва сутринта, можеше да се окаже изненада. Планирането, редът, дългосрочните графици — там не й беше силата. Ебба подозираше, че вината е нейна. Отрано беше поела отговорност да си предават домашните, да не закъсняват, да планират живота си.

Тя беше изпълнителната.

Сара беше немарливата.

— Ще ни интервюират.

— Кой?

— Онзи, дето се обади след награждаването.

Сара се обърна с изражение, което показваше, че за първи път чува, че някой се бил обаждал след награждаването. Ебба вече никога не се ядосваше на сестрата си, но ако някой път се ядосаше, сега беше подходящ момент.

— Нали ти казах — обясни тя търпеливо. — Някакъв на свободна практика. Свен някой си…

Кралски технически университет

Секретар

СЕ-100 44 Стокхолм

Обжалване на решение за назначаване на длъжност „професор“ (ВЛ-2914-00071)

С настоящото писмо обжалвам решението да назначите друг кандидат като професор за обявеното свободно място ВЛ-2914-00071.

Комисията, разглеждаща кандидатурите, намери, че по отношение на педагогическа и научна компетентност изпълнявам всички изисквания за заемане на длъжността.

Освен това комисията пише в т.8 от протокол №4/2013, че катедрата „търси преподавател, който не само може да изгради изследователски екип, но и притежава умението да съчетава всички дейности на катедрата, да води лекции и да привлича външно финансиране“.

Аз очевидно изпълнявам всички тези критерии (вж. приложеното CV) и освен това съм уважаван и харесван колега и педагог с добре развити връзки както във, така и извън КТУ.

Освен всичко това, за разлика от особата, получила назначението, притежавам широка обща култура, страстно желание да споделя знанията си и съзнание за важността на образованието и знанието за нашето бъдеще. Не само бих водил катедрата по образцов начин, но и бих се превърнал в отличен посланик на целия КТУ и бих представлявал важна и видима противотежест срещу презрението към знанието и културата на невежество, която се разпространява в обществото.

По тази причина аз съм най-подходящият кандидат за поста и призовавам към промяна на решението за длъжност ВЛ-2914-00071 в моя полза.

— Торкел.

Той вдигна очи от недоядената си изстинала вечеря, която дори не беше успял да сипе в чиния, а лапаше направо от тарелката. Кюфтета, варени картофи и кафяв сос, но единственото, което имаше някакъв вкус, беше сладкото от червени боровинки — той намери един буркан в хладилника. Ева Флорен вървеше към него.

— Получихме обаждане…

Торкел усети, че обаждането е било специално. Тъй като не бяха получили едно обаждане. Получаваха по едно обаждане на всеки петнайсет секунди през последния час. Общо взето, започнаха да звънят веднага след пресконференцията и оттогава не бяха спирали.

На всеки ъгъл забелязваха мистериозни мъже, които изглеждали „като журналист“. Наблюдаваха автомобили пред училища — всички училища, не само „Хилдинг“. Чуваха писъци от запустели сгради, а някои пък смятаха, че съседите се държат особено напоследък. Мнозина бяха убедени, че са виждали Мирослав Петрович във вторник. На различни места с няколко различни мъже (изненадващо много хора го бяха видели и в сряда, въпреки че тогава вече е бил мъртъв).

Същото беше и с Патрисия Андрен. Само че за нея твърденията стигаха още по-далеч. Убийството беше извършено по-назад във времето, а в много случаи паметта беше стока с къс краен срок.

Допълнителният персонал, който се състоеше основно от обикновени полицаи и по някой и друг младши полицай, изслушваше всеки, водеше си бележки и предаваше информацията на експертна група, която на свой ред я анализираше и сортираше по степен на спешност. Ева Флорен беше начело на експертната група.