— Значи мъж с брада, шапка и очила, който изглежда и звучи като всички други петдесет и пет — седемдесетгодишни — обобщи Себастиан и разочарованието му беше очевидно.
Свидетелките пак се спогледаха, този път кимнаха.
— Да…
— Е, благодаря все пак.
Сиси и Ема станаха и си отидоха. Урсула затвори бележника и се отпусна на дивана. Зачуди се дали има смисъл да докарат художник, но стигна до извода, че ще остави това решение на Торкел.
Себастиан се изправи и отиде до стъклените врати, които отделяха тази стая от ресторанта.
Можеха да публикуват молба към всеки, обядвал тук във вторник, да се обади в полицията. Някой от другите клиенти можеше да даде по-добро описание. В най-добрия случай беше възможно някой да е снимал Петрович и Свен Катон също да е влязъл в кадъра.
Макар че Катон беше умен.
Вероятно се е досетил за подобна възможност.
В ъгъла, с гръб към помещението.
В най-добрия случай щяха да получат снимка на гръб и тил.
Все още не разполагаха с нищо.
Били беше проникнал в лаптопа на Патрисия Андрен.
Не се оказа кой знае колко трудно. Тя нямаше парола за достъп и веднъж като влезе в системата, той можеше да провери през кеша кои страници е посещавала най-често. Започна с Фейсбук, където беше висяла постоянно, и веднага му излезе късметът.
Истински късмет.
Патрисия не беше излязла от профила си. Той нетърпеливо се зае да разглежда стената й. Ефектът от пресконференцията беше главозамайващ. Постовете през деня направо я бяха наводнили.
Много.
Абсурдно много.
Всички се бяха почувствали длъжни да кажат нещо и да симулират страдание. Да дрънкат за болката, която изпитват за човек, когото са виждали само по телевизията. Изглеждаше странно и същевременно леко банално. Всичките 7187 последователи на Патрисия тъгуваха, независимо колко добре са я познавали. Ако се съди по постовете и коментарите, тя щеше да стане по-известна и обичана след смъртта си, отколкото когато и да било през живота си.
Били започна да скролва назад, покрай най-новите постове и след малко стигна до последния пост, написан от самата Патрисия. От мобилния й в 14:46 часа в деня на убийството. Селфи, направено във фризьорския салон, с текста: „След малко ще ме интервюират, стискайте палци“.
Той продължи назад, мина през безброй делнични, повтарящи се постове — всичките по един или друг начин говореха колко хубаво е всичко, колко вкусно е всичко и колко уютно може да ти бъде — докато не намери нещо, което събуди интереса му. Осми юни в 13:24 часа под друго селфи, направено на работа, беше написала: „Току-що ми се обадиха от Сюдсвенскан. Голяяямо интервю! Ще ви държа в течение“.
Били отбеляза 8.6. 13:24 в собствения си лаптоп.
Следващата стъпка беше да поръча на телефонния оператор списък с всички обаждания от мобилния на Патрисия. Да види от кои номера са й позвънили преди 13:24 часа в този ден. Убиецът трябваше да е сред тях. Ако наистина беше толкова умен и предпазлив, колкото се беше показал дотук, вероятно се беше обадил от телефон с предплатена карта, но при всички случаи си струваше да се провери.
Били се върна до последния пост на Патрисия и зачете коментарите под него. Може пък да беше отговорила на някого и да беше разказала подробности за приближаващата среща. Много харесвания и вдигнати палчета. Никъде нито отговор, нито благодарности от Патрисия. До предпоследния.
Публикуван в 03:16. От нейния телефон.
Съвсем кратко.
— Тринайсет от шейсет. Негодна.
Били се сепна. 03:16. Около пет часа преди да намерят трупа й. Той бързо отвори доклада от аутопсията. Имаше някакъв спомен, че в Лунд бяха определили часа на смъртта между 21:00 и 01:00. Той намери страницата и се увери, че е запомнил правилно.
Постът определено беше написан след смъртта й.
Тринайсет от шейсет.
Шейсет въпроса в тестовете, които намериха на гърба на жертвите.
Били въздъхна дълбоко и остави листа. Мислеше трескаво. Дали извършителят е съобщил и резултата на Мире след смъртта му? Доколкото знаеха, не. Но първата работа на местната полиция не беше да проверява социалните мрежи. Били знаеше как дигиталната страна на всяко разследване разделя колегите на две групи. Онези, които гледаха на новите технологии като на голям плюс, и онези, които изобщо не ги поглеждаха.
Той извади мобилния си и отвори Туитър. Потърси Мире Петрович, намери го и го последва. Профилът на Мире се отвори. Нищо. Не е бил особено активен. По някой и друг туит на два-три дни. Нищо след смъртта му.