Урсула имаше и свои причини.
Беше загубила дясното си око само защото се намираше близо до него.
Само двамата в дома му.
Усещане за секс във въздуха.
Може би и нещо повече, поне от нейна страна, макар сега да не би го признала за нищо на света. Бивша любовница и пистолет през шпионката. Себастиан дори не я посети в болницата. Помоли с половин уста за прошка и предложи да продължат откъдето бяха стигнали. Все едно нищо не е станало.
Урсула се обърна към Торкел, който стоеше на няколко крачки от нея:
— И Себастиан ли ще идва?
— Да, поне така каза.
— И Ваня е съгласна?
— Да.
— Не може ли да гласуваме? — предложи тя, като махаше на Ваня, която се беше спряла след остъклените врати и се озърташе.
Тя също вдигна ръка и тръгна към тях, като, както винаги, дърпаше черния си куфар и изглеждаше изненадващо спокойна, помисли си Урсула. Е, може би една идея по-бледа от обикновено. И като че ли беше поотслабнала.
— Проблем ли е, че идва? — попита Торкел и тя усети, че я гледа изпитателно.
Имаше нещо в тона му… Тя се надяваше вече да е преглътнал факта, че се е намирала в дома на Себастиан, когато я простреляха. Че това е затворена страница — първоначалната ревност. А може би не беше така. Макар и тя, и Себастиан да му обясниха, че е било съвсем невинно. Вечеря у приятел. Нищо повече.
— Себастиан винаги е проблем. — Тя леко сви рамене, за да покаже, че няма нищо драматично.
— За теб в частност?
Не, определено не беше затворена страница.
— Не — въздъхна тя. — Не повече от обикновено — добави.
Ваня дойде при тях и Урсула изненада и нея, и себе си, като я прегърна. Никога никого не прегръщаше. Дори собствената си дъщеря.
— Здравей, мила, как си? — поздрави я.
Ваня гледаше Урсула меко. Признателна за неочакваната загриженост.
— Добре съм. Малко работа ще ми се отрази добре.
Тя се обърна към Торкел и отклони разговора от темата за личния си живот:
— Успях само да прегледам предварителния доклад в таксито — извини се. — Знаем ли нещо повече?
— Не много — поклати глава Торкел. — Две убийства. Показни. Идентични. Жертвата простреляна в челото, открита в класна стая с конусовидна шапка на главата и нещо като… изпитна работа, закована на гърба. Първата в Хелсингборг миналата седмица, другата в Улрисехамн онзи ден.
— Значи убиецът се движи?
— Така изглежда — потвърди Торкел. — За съжаление първият доклад на хелсингборгската полиция е доста непълен.
Урсула поклати глава:
— Както винаги, ние ще трябва да свършим цялата работа и на двете места — каза кисело.
— Още не можем да сме сигурни. Извън „Риксмурд“ също има добри полицаи — не се сдържа Торкел.
— Жалко, че никога не съм ги виждала — сряза го Урсула с лека усмивка. — Знам, че все се мъчиш да защитиш провинциалистите, но дори ти трябва да признаеш, че докладът на хелсингборгците е под всяка критика.
Тя погледна към Ваня за подкрепа, но установи, че вниманието на колежката й е насочено другаде. Урсула се завъртя и видя какво гледа Ваня. Себастиан минаваше така нехайно през въртящите се врати, сякаш нямаше никакви грижи. Зад него Урсула забеляза как Били слиза от такси и бърза към вратите.
Цялата банда се събра…
При вида на Ваня Себастиан се закова на място, цялото му безгрижие внезапно изчезна.
— Отивам да си поговоря с него — промърмори Ваня тихо и пусна куфара си.
— Да дойда ли с теб? — предложи Торкел с едва ли не бащински глас.
— Няма нужда.
Тя тръгна към Себастиан, който пусна чантата си и явно реши да я изчака тя да отиде при него. Били го подмина. Кимна му леко и продължи към Урсула и Торкел, без да спира. Себастиан познаваше мрачните тайни зад уравновесената фасада. Знаеше какво крие Били. Точно сега обаче се радваше, че колегата му се преструва, че нищо не е станало. Искаше да се съсредоточи върху дъщеря си.
— Здравей, Ваня — поздрави я той тихо, когато ги разделяха само няколко метра. — Не бях сигурен дали ще дойдеш.
— Дойдох.
— Каза, че ще се обадиш…
Ваня мина последните крачки и застана толкова близо, че той долавяше аромата на шампоана й. Тя сякаш се опитваше да създаде някаква лична сфера насред множеството.