Какво искаха небесните хора
От тоя час вече Жег не знаеше кога е ден и кога е нощ и колко време е в небесния кораб. През всичкото време вътре беше светло, той спеше сломен от умора и се събуждаше от вълшебна музика, която се разнасяше из кораба. Живееше като в приказка. Ли постоянно се явяваше и тя беше за него като изгрев слънце.
А през това време небесните жители постоянно излизаха от кораба и от океана и по цели дни правеха снимки из островите и по континенталните брегове около океана. Жег виждаше снимките, които те донасяха и прожектираха на големи стъклени екрани. Снимките им представляваха разни интересни кътчета от земята и всички бяха в истинските си естествени цветове. Такива хубави кинематографически снимки Жег никога не беше виждал.
— Защо са ви всички тези снимки? — питаше той Ли.
— Като се върнем един ден на нашата земя — отговаряше Ли — да покажем какво сме видяли и намерили на вашата земя. Нашето пътуване е научно и освен това ние имаме и друга важна задача, търсим…
Но тя млъкна и пак не доизказа какво търсят небесните хора на земята…
А дните минаваха, нейният баща и неговите другари, които бяха повече от десетина души излизаха често от кораба и понякога се връщаха с разни парчета руда в ръце. Постоянно изследваха рудите в една голяма химическа лаборатория, която имаха в междупланетния си кораб и все не бяха доволни от нещо.
Най-сетне един ден те донесоха пак една такава руда и след като правиха разни опити, всички нададоха радостни викове. Бяха отрили нещо, което много ги интересуваше, което беше за тях много важно.
Бащата на Ли отиде засмян при Жег и му каза:
— Скоро ще те пуснем. Ние открихме, което търсим и като си донесем достатъчно от тая руда ще те пуснем при твоите. — И той му показа едно парче руда.
— Ха — извика Жег, — че вие тези ли камъни търсите?! Аз знам на едно място цели скалисти грамади от тях!
— Къде? — извикаха в един глас небесните учени.
— На един остров, съседен на нашия. Ходил съм там за риба и съм ги виждал.
— Ще ни заведеш ли там? — попитаха го.
— Разбира се!
— А жителите от вашата земя няма ли да се сърдят, че сме взели от тая руда?
— Вземайте колкото искате! Ние имаме много и за нищо не ни трябва.
Веднага бащата на Ли и още неколцина се облякоха в летящите си дрехи, облякоха и Жег и излязоха от кораба изпод водата. Когато Жег се намери на земята — сред въздуха под дълбокото синьо небе, въздъхна дълбоко и радостно. Долу, в морето, в чудния небесен кораб беше интересно, но тук под слънцето, на светлия чист въздух беше много, много по-хубаво.
— Нищо не може да се сравни на тоя свят с просторите на нашата земя — помисли Жег и имаше право.
Той заведе веднага небесните хора на един малък остров — не много далече от мястото, дето беше се скрил в океана междупланетния кораб. Те летяха не повече от четвърт час.
Жег ги отведе на една малка планина и там, в една урва хората от небесата наистина видяха цели огромни скали от същата руда, която търсеха.
— Същата е! Същата руда!… — завикаха те радостни и почнаха с електрическите си брадви да секат скалите и да събират късовете.
— За какво ви трябва? — питаше ги Жег. — У нас никой не е и помислял, че тая руда може да послужи някому за нещо!
— А ние там на нашата земя — отговори му Ли — от тази руда изваждаме едно вещество, което излъчва сияйни лъчи, а с тях лекуваме най-тежките болести. Моят брат също е болен от една тежка болест, която може да се изцери само с лъчите на тая руда.
— Също като едно вещество, което ние на земята употребяваме в медицината: радий — каза Жег.
И той описа на Ли какво представлява радия. Тогава Ли извика, с пеещия си глас.
— О, ние познаваме радия. Но това вещество, което ще добием от тия скали е много, много по-силно и по-лечебно от радий.
Жег я слушаше учуден.
— Тогава кажете и на нашите учени за това вещество — каза той. — Нека и на нашата земя да почнат да лекуват всички тежки болести.
— Аз мисля, отговори Ли — че баща ми ще ви каже лечебното свойство, щом не го знаете, но най-напред ние искаме да натоварим нашия кораб с достатъчно руда, защото може би вашите жители не ще ни дадат…
Жег се усмихна.
— Вземете си колкото искате — каза той. — Сигурен съм, че щом е за здравето на човеци, па макар и от друг свят, не трябва да има спънки и пречки.
Няколко дни учените от небесния кораб товариха кораба, който беше под водата със скъпоценната руда и най-после един ден казаха:
— Сега вече имаме достатъчно. Можем да се върнем. Но преди това искаме да се срещнем с учените на тази земя.