Выбрать главу

Като свършиха разговора чрез кутийката, старецът и другарят му седнаха на тревата. Не се минаха няколко минути и Жег трепна от радостно вълнение. Той видя зад върховете на дърветата да се носи леко като птица същото онова непознато хвъркато момиче, което той не можеше да забрави. То се спусна при двамата мъже усмихнато. И сега, като заговори с тях, то сякаш не говореше, а пееше — тъй мелодичен и хубав беше говорът му. Но Жег не можеше да разбере нито думица. Видя, че мъжете й показват парчето от скалата, че сочат някъде далече зад морето, че гледат слънцето, небето и се усмихват. Нищо не разбираше, и все пак, кой знае за кой ли път, си зададе въпроса: «От къде се взеха тия дивни хора? Какво търсят те на тоя остров?» И само едно нещо му беше ясно. Те не само не бяха диваци, а напротив, изглеждаха много по-учени и издигнати от жителите на малкия свят, който Жег досега познаваше. Не бяха ли някакви магьосници? Не, магьосници не съществуват, а и всичко, което те имаха и което вършеха, изглежда, че беше дело на тяхната наука и на тяхното умение. Та и въздушните дрехи, с които хвъркаха, показваха, че знаят неща, които хората от света на Жег още не познаваха.

Като поговориха още малко, тримата — двамата мъже и момичето — се издигнаха отново във въздуха и литнаха към океана. Жег помисли, че сега те ще прехвърчат океана и вече никога няма да се върнат, и сърцето му се сви. Нима никога не ще види това необикновено момиче? Но вместо това, случи се нещо още по-невероятно. Изведнаж тримата непознати, вместо към небесата, се спуснаха бързо към водата, гмурнаха се в дълбочините на океана също тъй леко, както хвъркаха, и изчезнаха.

Жег стоеше като вкаменен на брега. Не се ли лъжеше? Не, това, беше самата истина. Тия хора се скриха в дълбочините на океана. Но нима там живееха хора? Не, не е възможно! — мислеше Жег и все пак той хубаво беше видял: непознатите се скриха във водите.

Жег чака дълго време на брега. После се спусна към града и развълнуван разказваше на всички срещнати, какво беше видял. Някои му вярваха и се чудеха заедно с него какви ли са тия странни същества, а други не му вярваха. Та всичко това приличаше на приказка!…

Глава четвърта

Радиостанциите на света са смутени

Пак изминаха няколко дни, а Жег и хората от острова не научиха нищо ново за незнайните хвъркати гости, а в това време по света ставаше нещо невероятно. Всички радиостанции почнаха да се оплакват, че в някои часове на деня и нощта някаква непозната радиостанция предава с такава сила, че заглушава всички предаватели на всички вълни: къси, средни и дълги. Непознатата радиостанция предаваше все едни и същи звукове, прилични на пеене.

Вестниците и от двете страни на океана почнаха да се пълнят със съобщения за странната радиостанция, изказваха се всякакви предположения, правеха опити да изолират шума от тая радиостанция, но напразно. Когато тая непозната радиостанция със страшна сила работеше, всички други предаватели трябваше да млъкнат, защото биваха заглушени.

Жег също прочете във вестниците за непознатата радиостанция. На техния остров също имаше много радиоапарати и той седна един ден пред един радиоапарат да слуша. И наистина, към десет часа през нощта чу силен глас, който заглуши всички други радиостанции и на където и да въртеше стрелката, навсякъде се чуваше само тоя глас. Щом го чу, Жег извика:

— Те са! Това са те!

— Кои са те? — попитаха го учудени баща му, майка му и другарите му, които слушаха заедно с него пред радиоапарата.

— Те са — пеещите хвъркати хора! — отговори Жег.

Той не се съмняваше вече: позна гласовете им. Но кому се обаждаха те? Онези от другарите на Жег, които бяха ученици в гимназията, пък и самият той, можеха вече да различат най-разпространените езици, които се говореха по земята, но този език, на който говореха хората от непознатата радиостанция, никой от тях не беше чувал. Пък и самите учени пишеха във вестниците, че съвсем не могат да определят какъв е този език, на който се пееше. В целия свят настана голямо смущение. И никой не знаеше мястото на радиостанцията, въпреки че правеха изследвания и претърсвания. Всички усилия да я открият отидоха напразно. Само Жег и хората от неговия остров подозираха къде са хората от тая радиостанция. Но ако те съобщеха по света, че хората, които говорят с такива гласове са в морето и може би живеят под водата, щеше ли да им повярва някой? Та нима е възможно това? Все пак това би трябвало да са хора, които познават всички завоевания на науката, а не — риби, които живеят под водата.