Пък и как можеха бедни рибари от острова да съобщят на света това, което знаеха? Те нямаха радиопредавателна станция, а параходи идваха на техния остров веднаж в месеца. Хората на острова и не бързаха да съобщават за откритието си; те чакаха да се потвърди дали това, което Жег разказваше, е истина, дали наистина има хвъркати хора, които живеят в морето.
— Не, това е невъзможно, — казваше един от учителите на Жег. — Ако са хвъркати хора, ще живеят в въздуха, какво ще правят във водата!
— Но те изглежда и във водата плуват също тъй леко, както и във въздуха — отговори Жег.
— Но от къде се взеха те, кажи ми!
Това никой не знаеше и на това никой не можеше да отговори.
Глава пета
Един необикновен лов с въдица
И ето една сутрин с Жег се случи нещо, което още повече смая всички.
Жег с още две момчета ловеше риба на брега с въдица. Слънцето кротко припичаше от ведрото утринно небе и, захласнат във въдицата си, Жег мислеше за онзи незабравим образ на момичето, което повече не се появи. Тогава един от другарите му извика:
— Въдицата ми се закачи и не мога да я откача. Жег, помогни ми!
Жег остави своята въдица, приближи се до по-малкия си другар и почна да дърпа неговата въдица. Но влакното наистина се беше закачило за нещо. Жег не смееше да дръпне много силно, за да не го се скъса.
— Хей, трябва да се е уловил някой кит! — извика другото момче подигравателно.
— Ти се смееш, — рече Жег — ама знаеш ли, че наистина нещо се е закачило за въдицата, някоя голяма риба, защото канапът ту се издърпва до някъде, ту пак се тегли надолу. А въдицата е спусната много дълбоко, та не може да се види, какво има във водата.
— Ще дърпаме, па каквото ще да става! — извика другарят му. — Ако се скъса въдицата, ще продадем рибата и ще купим нова.
Тогава трите момчета хванаха здраво влакното и почнаха да теглят. В началото дърпането беше съвсем мъчно и те взеха да се отчайват, нишката се изпъна до скъсване, но изведнаж на ръцете им олекна, сякаш рибата, която се беше закачила, сама почна да плува към тях. И наистина, водата под краката им закипя, няколко кръгли вълни се разляха и ето пред смаяните момчета от глъбините излезе не риба, а човешко същество. И това човешко същество беше чудното момиче с пурпурни коси и сребристи очи, облечено в своите авиаторски дрехи.
Тя изплува из водата, свали качулката от лицето си, под която можеше да диша и под водата, и като изгледа усмихната момчетата рече:
— Бър-р-р…
Това беше едничкия познат звук, който чуха трите момчета. Наистина, момичето го каза с особен пеещ глас, но произнесе по същия начин «бър-р-р», както и те, когато излизаха от водата.
Като излезе цяла от прибоя, непознатата се изправи пред тях и им се усмихна. Трите момчета се бяха изправили и гледаха като заковани; не можеха да отместят очи от нея. Това като че ли я развесели, тя се засмя и изведнаж подаде на Жег края на въдицата. Въдицата не беше се закачила за нея, а тя просто я беше хванала с ръка под водата, сигурно за да си поиграе с момчетата.
Жег пое въдицата и се поклони. Не знаеше какво друго да каже и какво трябва да направи. Тогава непознатото момиче още повече се засмя и улови за ръка Жег, като че искаше да му покаже, че го познава. Той изтръпна. Така магическо беше докосването на тая ръка до неговата. Ръката й беше също тъй топла като неговата, но толкова нежна, като че вместо кожа, беше покрита с най-фино кадифе. Жег се изчерви до уши. Толкова го беше срам, че неговата ръка беше изцапана с пясък. Но тя никак не обърна внимание на това, а задържа ръката му и тихо пропя с глас, като че искаше нещо да му каже. Той нищо не разбра и тя се засмя. Пусна ръката му, надвеси се над кошничката, в която момчетата събираха рибата и като улови една рибка, показа я на Жег и момчетата и произнесе нещо с мелодичния си глас. Те разбраха, че ги пита нещо, защото очите й, тъй светлите, тъй хубавите й очи, ги гледаха въпросително. Жег кимна с глава. Той помисли, че тя го пита:
— Това ли ловите с тези връвчици?
— Да — отговори й той с кимане.
И беше улучил, защото тя се засмя, погледна пак въдиците им, после подскочи и преди те да й кажат нещо, се гмурна във водата.
— Отиде си! — извика едно от момчетата. — Боже, това е русалка! Тичайте да кажем на учителя, че тук има русалка.