— Хубаво ли е, Жее?
И той й отговаряше:
— Ли, никога не ще забравя тоя час в живота си…
Те летяха над океана, после се спуснаха на една голяма скала сред водата. Там отпуснаха крилата си, като изкараха с електрическото бутонче въздуха и пак станаха обикновени хора. Двамата седнаха на скалата. Ли гледаше безкрайните води, усмихваше се и после каза нещо, като посочи високо към небето.
Жег почваше да разбира. Тя постоянно му сочи към небето. Нима тя е дошла от там? Не, не може да бъде… Как може да слезе от горе? Може би тя е жителка на някоя звезда? Жег все повече мислеше, че тя и ония мъже наистина са жители на някоя далечна планета, където също има живот като на земята. Може би на Марс, на Венера, или някъде другаде. Но как беше дошла тя тук? Не, това е невъзможно!
Жег си спомни, че много учени от земята бяха писали, че искат с оръдейни гранати или с огромни цепелини да отлетят към Марс или луната, но едва ли някой щеше да се реши на едно такова рисковано пътешествие. Какво пък, ако жителите на някое от небесните тела са напреднали много повече в науката и са успяли да открият такъв летателен кораб, с който са могли да прелетят до земята? И може би това момиче и ония мъже са такива гости, дошли от някоя далечна земя. Свят се зави на Жег от възторг и почуда. Той улови ръката на момичето и като посочи към небесата, дето не се виждаха още никакви звезди, попита:
— От там ли идеш, Ли?
— Да, — кимна тя с глава, сякаш го разбра.
Жег я гледаше поразен. Той беше направил пръв едно невероятно откритие. Какво ли ще кажат хората като им го съобщи. Но Ли посочи към техния град и сложи пръст на устните си. Той разбра. Тя му казваше, че трябва да мълчи, да пази тайна, да не казва никому…
От скалата двамата се върнаха на брега, той съблече дрехата, тя си я взе и се загуби. Но той разбра, че тя пак ще дойде, пак ще го потърси.
Глава седма
Тайната на червенокосите
Наскоро след това Ли отново се появи на същото място и пак двамата с Жег литнаха с крилатите дрехи; дълго летяха над океана, отидоха на един остров и заразглеждаха там цветята и растенията. Ли сочеше разните предмети на Жег и му казваше имената, с които тя и баща й ги наричаха. Жег пък й казваше как ги наричаха на неговия земен език. Така, като се срещаха още няколко пъти, те почнаха да се разбират по малко. Ли много внимателно учеше езика на Жег, а и Жег се интересуваше от езика на Ли. Тъй след не много дълго време, двамата можеха да си говорят вече почти свободно. И Жег вече ясно разбра, когато Ли му каза една вечер:
— Ние дойдохме от една друга земя — и посочи в небесата към една едра звезда, която току-що беше изгряла.
— Не може да бъде? — извика Жег. — Нима това е истина!
Ли се усмихна.
— Щом аз съм тук, значи е истина.
— Но как дойдохте от там? — питаше смаян Жег. — Нашите учени напразно се мъчат да направят някакъв цепелини във вид на оръдейна граната и да го изпратят към някоя от небесните планети. Никой още не е се решил на такова пътешествие; за една такава разходка из безвъздушните пространства и към незнайните планети ние само сънуваме.
— А ние го извършихме — отговори Ли. — Но ти не трябва да казваш никому. Моят баща, който води тая експедиция, иска сам да разгледа вашата земя, да види всичко и тогава може би той ще се обади на вашите учени. Ние намерихме тук едно вещество, което е най-ценното за нашата планета, но може би жителите на вашата земя няма да ни го дадат. Моя баща не иска да се знае още нищо за нас. Ще пазиш ли тайна, Жее?
— Разбира се! — извика Жег. — Но вашето пристигане ще бъде истинско чудо за цялата ни земя, учените ни ще се смаят.
Ли се усмихна.
— Но къде живеете вие, как дойдохте? — питаше Жег. — Как можете да слизате в океана и какво търсите там?
— Всичко ще научиш, Же, — рече Ли — почакай малко.
И наистина, един ден тя се появи и му даде дрехата, с която можеше да лети в въздуха и да слиза под водата. Той помисли, че пак ще летят, но вместо това, тя натисна друго копче на дрехата и той усети, че дрехата го покрива цял като водолаз и гънките около него се изпълват с въздух. После тя го хвана за ръка и го поведе направо към водата?
— Къде ме водиш, Ли?
— У дома — отговори Ли усмихната!
— Как у дома, та ти ме караш да стъпя в водата!
— Влизай спокойно с тая дреха — отговори Ли.
— Но ако водата проникне и се удавя?
— Водата няма да стигне до тебе. Материята на тая дреха не пропуща нищо.
— А как ще дишам, въздухът ще се свърши.
Ли пак се усмихна и каза с пеещия си глас: