Тогава той си помисли за Дюк и успя да увеличи малко скоростта. Дюк бе прекалено млад, за да знае, че понякога хората губят кураж и се продават, понякога дори тези, които боготвориш, могат да го направят, но не бе прекалено млад, за да хване ръката на Бранд Пиърсън, да му попречи да извика и така да го спаси от самоубийство. Дюк нямаше да иска той да остане на тази глупава товарна гара.
Успя да направи един последен спринт към протегнатите ръце, наблюдавайки с крайчеца на окото си оградата, която сега сякаш скочи към него, и хвана пръстите на Кам. Подскочи и усети ръката на Мойра да го държи здраво под мишницата, след това изпълзя във вагона, стъпвайки вътре с десния си крак, секунда преди оградата да го откъсне заедно с обувката.
— Всички на борда за Момчешки приключения — каза той задъхано. — Илюстрации от Н. С. Уайът!
— Какво? — попита Мойра. — Какво каза?
Той се извърна и ги погледна през сплъстен кичур коса, отпуснат на лактите си, поемайки с мъка дъх.
— Няма значение. Кой има една цигара? Умирам за една цигара.
Те го гледаха зяпнали и мълчаливи известно време, после се спогледаха и едновременно избухнаха в луд смях. Пиърсън се досети, че това сигурно е знак, че са влюбени.
Докато те се търкаляха по пода на товарния вагон и ревяха от смях, Пиърсън бавно седна и започна да изследва вътрешните джобове на мръсния си раздран шлифер.
— Аха — каза той, когато ръката му бръкна във втория джоб и усети познатата форма. Той измъкна една смачкана кутия и им я показа.
— За победата.
Товарният влак с грохот прекоси Масачузетс с три малки червени пламъчета, проблясващи на отворената врата на вагона. След седмица бяха в Омаха, като сутрин се мотаеха из централните улици, наблюдаваха хората, които си пиеха кафето навън дори когато валеше дъжд, търсеха Хора от десет часа, търсеха представители на изгубения народ, народа който тръгнал след Джо Кемъл.
До ноември се бяха събрали десетина. Събираха се в един празен склад за железария в Ла Виста.
Организираха първото си нападение в началото на следващата година, от другата страна на реката в Каунсил Блафс, и убиха тридесет изненадани прилепи-банкери и прилепи-експерти. Не беше много, но Бранд Пиърсън знаеше, че убиването на прилепи е като да намалиш цигарите: човек трябва да започне отнякъде.