Йовко Ламбрев
Хората се раждат зли
Джак възбудено размишляваше докато шофираше раздрънкания джип, който му оставиха на разположение, когато пристигна преди няколко часа в селото. Хълмчето беше ниско, но пътят до проклетата дупка, която геолозите на Франк бяха открили беше отвратителен. Наистина само джипът можеше да го закара до лагера им. Какво ли, по дяволите, беше тази дупка? Скоро се надяваше да разбере.
В далечината забеляза светлините на прожекторите около палатките. Преди половин час се беше мръкнало, но той не пожела да преспи в селото и да тръгне сутринта.
Ето ги. След завоя лагерът на геолозите изскочи пред очите му. Джак спря и слезе. Взе багажа си и тръгна към палатките. Познаваше повечето лица, беше работил с тях, бяха му колеги, някои още от университета.
— Здравей, Джак! Пристигна най-после!
— Привет, Франк! Току-що.
— Ще хапнеш ли нещо? Ела в палатката ми. Там ще дойдат и другите да поговорим.
— Благодаря, Франк, но можем направо да ги повикаме. Вече успях да вечерям.
— Добре, но нека все пак поговорим насаме. Не зная какво си разбрал за това тук.
— Нищо! Освен, че сте намерили нещо необичайно. Някаква дупка?
— Ще ти обясня. Влизай тук!
Джак пристъпи в палатката, а Франк го последва.
— Разполагай се. Искаш ли кафе?
— Може. Без захар. Нощта обещава да е интересна.
— И дълга — отбеляза Франк и продължи замислено — Всъщност хората ми са доста поуплашени.
— Какво се случи? Разбрах, че сте загубили един човек.
— Да, но той няма нищо общо. Ухапа го отровна змия. Не успяхме да го спасим. — Джак забеляза нервността на приятеля си — Макар, че той се появи отново.
— Кой? Мъртвият!?
— Да. Ти го познаваш. Нилс — следвахме заедно.
Джак кимна и зачака Франк да продължи.
— Нищо не можахме да направим. Късно го намерихме. Противоотровата нямаше време да задейства. Издъхна още като му я поставяхме. Беше вироглав и сприхав Знаеш го какъв е. Егоист. Особняк, но много умен и затова го взех. Добре си вършеше работата. Понякога от злоба.
Франк спря, запали цигара и продължи:
— Изпратихме тялото на близките му и след ден-два открихме дупката.
— А Нилс? Защо каза, че се е появил отново?
— Той е там!
— В дупката!?
Франк кимна.
— Има и други. Много хора. Така казват, ако може да им се вярва.
— Кои така казват?
— Пиърс и Уес. Те бяха в дупката. Всъщност Уес я откри. Копаеше около нея. И усетил нещо необичайно. Кънтяло по-различно. Решил, че има някаква кухина и намери Адът.
— Ад?
— Както искаш го наречи. В дупката не се вижда нищо. Искам да кажа отвън, оттук. Иначе вътре има нещо, но не разбирам какво. Не съм сигурен и какво е дупката. Уес разширил отвора, колкото да вкара ръката си. Ровил вътре, опитал се да докопа нещо от кухината, но не успявал. Нищо не излизало навън. Вадил ръката си празна. Не знам колко време е ровил. Той твърдеше, че около половин час — не повече, но когато я извадил след последния път…
Франк развълнувано промълви:
— Не мога да опиша как изглежда сега, но и тогава беше ужасна.
— В какъв смисъл?
— Деформирана, някъде подута, другаде свита, смачкана, като на изрод. Като цяло уголемена, непропорционална. Тогава той ни извика и ни показа дупката. Искаше да влезе вътре. Беше се побъркал. Мисля, че още тогава превъртя.
— Как е сега?
— Не говори, ако въобще е способен. Изцяло е деформиран, изкривен. Не си представяй Квазимодо, защото Уес е пародия и на чудовище. Той е най-грозното изродено същество, което някога си виждал. По него няма нищо нормално, нищо симетрично, нищо човешко. Всеки негов орган, всяка част на тялото му е раздута или пък свита в произволна посока. Разбираш ли все едно, че е бил от пластелин и някой го е скубал, щипал, мачкал, блъскал, изобщо моделирал както си е искал.
— А Пиърс? Той също ли е …
— Не, той стоя много малко. Само извади Уес. За не повече от десет минути. Това го спаси — може би. Ако беше постоял повече сигурно и той щеше да се превърне в изрод.
— Къде са сега?
— В една палатка. При доктора.
— Ранени ли са?
— Не външно им няма нищо. Нито рани, нито разкъсвания, нито кръв. Драскотина дори. Само деформация. Лекарката казва, че ако на Уес се направи рентгенова снимка никой не би познал, че е на човек — костите му са накъдрени.
— Мога ли да го видя?
— Можеш. Ще отидем след малко. До утре вероятно ще умре. Абсурдно е да съществува в този вид. Макар, че живее вече около тридесет часа.
— А защо не е излязъл? Имам предвид докато е можел.
— Не е можел. И Пиърс не можеше. Ние го извадихме. Вързахме Пиърс, а той Уес с въжета и ги изтеглихме. Влезеш ли в дупката не можеш да излезеш оттам. Ако викаш отвън не се чува. Не се вижда. Невъзможна е радиовръзка — там е нищото. Несъществуващото — мъртвото, отвъдното. Нали ти казвам намерихме Адът. Както и да ти звучи това. На мен самият също ми се струва налудничаво.