— И Нилс е там долу — в ада?
— Да, Пиърс го е видял. Вероятно и Уес, но той не може да го потвърди.
— И?
— Говорили са с него! А Пиърс заедно с това твърди, че там няма нищо така както в същото време и Нилс е там. Според него там всичко е спряло или изобщо го няма или дявол знае какво
— Нека отидем при тях!
Доктор Джоунс ги посрещна с приветлива усмивка, но и тя беше разтревожена. Личеше и. Всъщност от момента, в който слезе от джипа Джак усещаше напрежението под привидното спокойствие, застинало на лицата на хората. Може би само факта, че доктор Джоунс беше жена, създаваше илюзията, че е по-весела от другите. Всъщност както всяка жена притежаваше повече чар по природа. Илюзиите неусетно променят емоциите и възприятията ни, помисли си Джак, докато се запознаваше с нея. Вероятно и в онази дупка нещо променяше телата — само дето онова нещо не беше илюзия.
— Приятно ми е, мистър Клейтън!
— Нека бъда просто Джак, доктор Джоунс.
— Тогава нека и аз бъда просто Джесика.
— Приятно ми е. Мога ли да видя Уес?
— Той почина малко след като пристигнахте. Франк бил наредил да не ви безпокоим и затова не ви съобщих веднага, а и знаех, че ще дойдете тук след като разберете за дупката. Нищо не можехме да направим за Уес.
Франк се намеси:
— Можеше да ни съобщите все пак макар, че, Джак, с него беше невъзможно да се разговаря.
— А Пиърс — можем ли да поговорим с него? — попита Джак.
— Да. Вероятно. Мисля, че не спи. — отвърна Джесика и после се обърна към Франк — Повиках транспорт за тялото на Уес.
Франк само кимна.
— Бих искал да видя Уес преди да го отнесат — помоли Джак.
— Елате с мен, Джак, ще ви заведа — каза Джесика и добави — Франк, можеш да ни почакаш при Пиърс.
— Ще ви изчакам — отново кимна Франк.
Двамата с Джесика Джоунс излязоха от палатката-лечебница и се запътиха към една по-малка палатка в съседство където вероятно бе тялото на Уес.
— Не е необходимо да ме подготвяте за гледката, Джесика — наруши мълчанието Джак като забеляза колебанието и.
— Дано е така — погледна го тя и двамата потънаха в палатката.
— Никога не съм виждал такова нещо — каза Джак, сядайки до Франк при лежащия Пиърс — той е като размит. Какво може да е това? Вирус, бактерии, поле — силово, магнитно или друго?
— Нищо. Там няма нищо — прекъсна го Пиърс.
— Как така — не се ли вижда нещо? Не се ли чува?
— Не или да, но не като тук. Няма земя, въздух, камъни дървета. Просто е… не знам как да го обясня. Някакво пространство — запълнено със самото себе си, но всъщност е нищо. Даже няма светлина, въздух — нищо.
— Как така? Какво си дишал?
— Не съм сигурен, че съм дишал — отговори Пиърс — но ако не съм дишал наистина, защото нямаше какво да дишам, то не съм и изпитвал нужда да дишам изобщо. Разбирате ли, като влезеш там просто ставаш част от онова нищо. Сетивата ти, тялото ти — повече нищо не е същото.
— Какво направи когато влезе?
— Не виждах и не чувах нищо. Напипах радиостанцията и се опитах да установя връзка, но не можех да говоря.
— Как така?
— От устата ми не излизаше звук. Правех това, което и сега правя за да говоря, но там не се получаваше. Опитах се да светна с фенерчето, но нищо не стана. Тук сега същото фенерче свети.
— А как видя Уес и…
— Нилс ли? — усмихна се Пиърс.
Джак кимна, а Франк продължаваше да мълчи.
— Аз влязох вътре за да намеря Уес, защото той не излезе. Бях вързан с въже и носех още едно за него. След като не можех да виждам, да чувам, да говоря безпредметно беше да крещя, но и това опитах. Не се получи. Тогава чух Нилс.
— Чу го?
— Не с ушите си.
— Телепатия!?
Пиърс кимна и продължи.
— Или някакъв вид мисловна връзка. Чрез нея виждах, чувах и говорех. Изобщо тя заместваше излишните ми човешки сетива, които не ми вършеха никаква работа там отвъд.
— Как разбра, че това е Нилс?
— Той ми каза. Всъщност той беше част от много или от цялото онова нищо там, което запълва всичко. Част от нищото. Не говореше от свое име, а от името на онова нищо, от името на всички като него.
— От всички… — Джак не продължи въпроса си, но Пиърс отговори:
— Мъртви. Точно така.
— А как говореше?
— Не е точно говорене. Просто знание. Всяка мисъл през главата ми получаваше отговор. Аз просто знаех отговора в момента, в който въпроса се зараждаше в главата ми.