— И Нилс ти отговаряше. Сприхавия, жлъчен, мълчалив Нилс?
— Той не беше такъв. Беше приятен, весел, услужлив. Беше дори нежен.
— Нилс!?
— Да, Нилс. Нещо там го бе променило. Там беше добрият Нилс. Там всичко е спокойно, добро, но неестествено.
— Значи това е Адът, отвъдното, мъртвите и всичко е спокойно, а хората добри?
— Да, самата истина — отговори Пиърс — Там е мястото където добрата ни половина отива след смъртта.
— В ада!?
— В отвъдното, в Ада, в Рая — както искаш го наречи.
— А къде отива лошата половина?
— Не знам. Може би умира.
— Може тя да отива в Рая — едва сега се обади Франк с ирония в гласа си.
— Как намери Уес? — попита Джак.
— Просто разбрах, че трябва да посегна надясно и хванах ръката му. Може би и той в същият момент е разбрал, че трябва да посегне към мен. Вързах го и едва бях успял и те ни изтеглиха навън, защото се уплашили, че въжетата не помръдват.
— Как така? — въпросът на Джак този път беше към Франк.
— Когато Пиърс влезе въжетата спряха да се движат, очаквахме, че той ще навлезе навътре, но те останаха така сякаш той просто се е спрял до входа на дупката, но отвътре. Изчакахме няколко минути и ги изтеглихме.
— Аз ходих — намеси се Пиърс — разхождах се, но не стигах до никъде. Просто там няма нищо. Не можех и да се върна обратно. Не знаех къде е изхода. Затова и Уес не се е върнал. Не е можел.
— А с Уес разговаряхте ли мислено долу?
— Не. Аз не мога. А явно и Уес. Нилс беше този, който говореше телепатично. Аз не знаех как.
Джак е умълча. Франк пушеше поредната цигара, а Пиърс ги наблюдаваше. След време Джак се обади:
— Мисля, че и тримата разбираме, че тази дупка не можем да изследваме. Може би най-лесно би било да я забравим ако можем. Но аз искам да сляза долу. Искам да видя нищото. Макар, че ми се струва, че знам отговорите — все пак — нека Нилс или който и да е там ги потвърди.
Франк го гледаше спокойно и очакваше последния му въпрос:
— Пиърс, там няма и време, нали?
Бяха се разбрали за три минути. Две от тях вече бяха изтекли. Франк нервно гледаше часовника си. След малко вдигна глава и кимна на хората си:
— Теглете!
— Така е както си мислеше, нали?
— Да там времето и пространството са разменили ролите си. Ние живеем в статично пространство, а времето тече покрай него. Там времето е константно, а пространството тече като нашето време. Затова Уес се е деформирал — той се е изменял заедно с пространството там. Това е щяло да се случи и с Пиърс и с мен ако бяхме постояли достатъчно. Затова там не можеш да се движиш или по-точно не стигаш никъде. Тук пътят е произведение на скоростта и времето, но тук пътят е константа, докато там константа е времето, а пътят е разстояние, което тече, мени се както тук времето. Даже колкото по-бързо се движиш към нещо там толкова повече се отдалечаваш, защото по-голямата скорост умножена по константното време дава по-голям път. Затова няма светлина, звук, радиовълни — те се движат с твърде голяма скорост. Там никога не би могъл да стигнеш никъде. Затова там е царство на спокойствието, на доброто. Доброто не се нуждае от движение и развитие — то е съвършено. Няма цел, няма посока, няма стремеж. То просто е нещо или нищо. Незабележимо, несъществуващо, необозримо, когато го няма злото, което да го раздвижи, да му създаде цел, да му обяви война, да роди стремежа. Дори да го създаде. Онзи добрият Нилс там е създаден от злият тук. Той нямаше да е толкова добър учен ако я нямаше яростта, злобата към познанието.
Онова там — отвъдното е просто контейнер за добрите ни половини. Това е. Нищо повече.
— А къде отива лошата ни половина? — запита Джесика.
Джак се усмихна:
— Преражда се. Животът е стремеж.
31 Август 1996
гр.Пловдив