— Даг, ако не ти трябва, може ли да го взема? — попита младоженецът.
— Не! — изкрещя Фаун. — Даг го е направил за мен, нищо че не е точно това, което иска. Както и да е, вие с Бо нали нямате намерение да обикаляте кръчмите тази вечер?
Бери подръпна лекичко косата на Уит и той се подсмихна.
— Няма — заяви тя. — Никъде няма да ходи.
Фаун взе ореха и го пъхна в джоба на полата си. Навън вече притъмняваше. Есенните сватби имаха едно преимущество — вечерите настъпваха рано. Бо сложи нов плавей в огнището, а Бери се надигна да запали фенера. Фаун забеляза погледа на Даг и му даде знак с брадичка.
Както се бяха разбрали, Даг се надигна и покани екипажа на „Завръщане“ в близката моряшка пивница, за да почерпи. Никой не обърна внимание на Хоторн, който им напомни, че все още имат бира, и Ход и Бо побързаха да го изведат навън. На излизане Фаун прегърна Бери и младата булка прошепна: „Благодаря!“
— Няма защо — отвърна Фаун. — Предполагам, че няма да ни има цяла вечер, а Хоторн и Ход ще се погрижат Бо да не остане навън цяла нощ. Не се тревожи за нас. — И добави: — Ще вдигнем достатъчно шум на връщане.
Остави Бери и Уит хванати за ръце. Младоженците се поглеждаха с притеснени усмивки и хвърляха погледи към новото си общо легло. Досега капитанът, също като другите от екипажа, спеше на една от тесните койки край кухнята, три една над друга, но сега брачното ложе бе отделено със завеса. Предишната вечер Фаун и Бери го бяха наместили в складовата част, където досега се намираше част от товара. А след това се качиха на покрива и проведоха дълъг разговор. Бери обясни, че имала нужда от лоцман, който да я преведе през плитчините и наносите на брачното легло. Тя може и да беше смел и опитен капитан и две години по-голяма от Фаун, но Фаун беше омъжена от цели шест месеца, така че се постара да й обясни всичко. Когато слязоха, Бери се усмихваше доволно.
Междувременно Уит отиде на дълга разходка с Даг и се върна пребледнял и ужасен. Фаун повика съпруга си и зашепна:
— Ако ставаше въпрос единствено за Уит, щях да те оставя да му пробутваш хумора си на патрулен, но не забравяй за Бери.
— Не се притеснявай, Искрице, бях сдържан — увери я Даг и очите му заблестяха със златни искрици. — Не беше лесно. Леле, двама девственици!
— Наистина ли? — Фаун погледна изненадано Уит, който си топлеше ръцете на огъня. — А пък аз си мислех, че Танси Мейапъл… О, няма значение!
— Ще се справят — успокои я Даг.
Сега, докато вървяха в тъмното след останалите и Фаун се обърна да погледне отблясъците от фенера на кърмата на „Завръщане“, Даг повтори същите думи:
— Ще се справят, Искрице.
— Надявам се. — Днешната сватба беше коренно различна от онази, която Бери бе планирала в Клиъркрийк за мъртвия си годеник Олдър. Добре поне, че нищо не й напомняше за него. Лошите спомени си оставаха, но хубавите щяха да я наранят най-силно.
Пивницата беше препълнена и шумна, така че след като Даг поръча за всички, Фаун остави недокоснатата си халба на масата и го изведе да се разходят в мрака. По средата на стъпалата към Горния град Фаун откри мястото, което бе зърнала през деня. Промъкна се под парапета и тръгна по влажната пътека, която едва личеше на бледата лунна светлина. В самия й край върху два камъка беше поставена греда за сядане. Оттук можеха да гледат притихналата река, посребряла от нощната мъгла.
Фаун предположи, че през лятото тук идват влюбени, за да се усамотят. Но дори за северняци като тях с Даг времето не бе подходящо за ухажване на открито. Тя се сгуши до съпруга си. Гледката може и да беше романтична, а Даг я даряваше с топлина, но беше очевидно, че не е в романтично настроение. Беше притеснен, обичайното му състояние от дни, дори седмици.
Младата жена докосна ореха в джоба си и попита тихо:
— Какво те измъчва, Даг?
Той сви рамене.
— Нищо ново. — И след дълго колебание, докато Фаун чакаше обяснението му, добави: — Точно това е лошото. Мислите ми непрекъснато се въртят около едни и същи проблеми, а не стигам доникъде.
— Едни и същи пътеки винаги водят до познати места. Хайде, разкажи ми.
Пръстите му потънаха в къдриците й, сякаш за да намерят утеха или смелост, след това той я прегърна.
— Когато в края на лятото с теб си тръгнахме от лагера Хикори… когато ни прогониха…
— Когато си тръгнахме — поправи го настойчиво Фаун.
Той кимна.
— Тогава си мислех, че ако тръгна по света с широко отворени очи, може би ще успея да открия начин фермерите и Езерняците да работят заедно срещу злините. Защото един ден патрулът няма да успее, злината ще се измъкне и това няма да се случи в пустошта или в селце като Грийнспринг, а в някой голям фермерски град и това ще ни засегне всички. Ако обаче Езерняците и фермерите действат заедно, преди да се случи неизбежното… тогава имаме шанс за победа.