23.
Даг се събуди доволно отпуснат, както обикновено след изтощителна битка. „Да, това съм го преживявал.“ Не беше чак толкова изморен, че да не опипа Фаун и да се увери, че е при него — жива, топла и сънена. Замисли се за всички възможности, за които си бе забранил да мисли снощи, и остана изумен колко малко желание има да спасява света, ако съпругата му не е жива.
Също Бери и Уит и останалите от семейство Блуфийлд. И приятелите му, и роднините, без които не можеха, и така нататък до безкрайност и после пак обратно. Не беше нужно да обича целия свят — Граус недоволстваше за нещо в другия край на сечището, — май един човек му беше напълно достатъчен. Даг се вгледа през листата на дърветата към небето. Денят се очертаваше ясен и топъл, след като мъглата се вдигнеше.
Фаун се размърда и се надигна, удивително свежа след преживяното. Помогна му да докуцука до гората, за да се погрижи за сутрешните си нужди, и после да се настани отново на одеялото, протегнал лилавия си крак, така че никой не смееше да го моли за нищо. Не го правеше нарочно, просто не можеше да стане. Беше му приятно да си лежи и да наблюдава как другите се лутат насам-натам през целия ден.
Двама откъснали се от другарите си мулетари бяха пристигнали през нощта, на сутринта се появиха още няколко, повели част от мулетата. Върху едното бяха преметнали труп. В лагера се бяха приютили и трима ловци, пленени от злината, докато отнасяли кожите си към Мътън Хаш, както и семейство от пет пораснали деца и майка им, отвлечени, докато пътували на север, където имали намерение да се установят. Заровиха мъртвия в общия гроб и на Фаун й стана тъжно.
Даг се зарадва, когато Нийта пристигна в сечището с половин патрул от Лоръл Гап — идваха, за да свалят Пако от планината. Нийта бързо се заслони, за да прикрие огромната си изненада, че вижда Фаун. Още по-изненадана беше, когато видя Даг.
— Мислех, че си все още горе с Аркади! Доведох още хора, за да пренесат и тебе!
— Слязох сам. Копърхед ми помогна. — „Ще се оправя с теб, но по-късно.“ В момента не можеше да направи нищо, не и толкова скоро след вчера; беше изтощен и нямаше доверие на себе си. Искаше Сумак да е тук, и то ако не за друго, за да не му позволява да си изпусне нервите. Чу се рев, когато десетината Езерняци с Нийта най-сетне разбраха кой е свалил страховитото летящо чудовище, разпръснало три от патрулите им в горната част на долината, и как е било отклонено вниманието на злината.
На Даг не му се наложи да каже и дума. Двайсет и петима свидетели плюс Фаун, Бери и Уит се допълваха на всяка дума. Показаха на Езерняците разкъсаните крила, дадоха им да пипнат орехите и споделящата стрела, която Бери беше прибрала и увила в една кърпа, а след това ги поведоха, за да им покажат откъде се е прицелил и стрелял Уит. Даг куцукаше след всички и не можеше да повярва, че Езерняци и фермери разговарят. А още по-важното — че се изслушват.
Лечителката, тръгнала с патрула, седна при Даг на одеялото и започна да го разпитва за щитовете. На Даг никак не му се искаше да й показва как става, но младата лечителна слушаше с изключително внимание и обеща да повтори наученото дословно веднага щом се прибере в лагера при останалите лечители и създатели на ножове. Беше във възторг, че фермерите могат да бъдат отомайвани. Даг се опита да й покаже и същевременно да понамали една от тревогите си, като я накара да направи общо подсилване на рамото на Фаун, но Езернячката беше толкова открита за героинята на деня, че не му се наложи да я отомайва. Замисли се дали да не помоли Нийта да покаже, но бързо се отказа.
— Да, добре ще е да предадеш новината на останалите лечители и създатели — рече той на младата жена. — Всеки, който иска да се научи как да отомайва или да създава подобни щитове, може да ни намери с лечител Уотърбърч в дома на Бери Блуфийлд край Клиъркрийк на река Грейс. Ще приемем всички. Все още не сме запознати с тънкостите на работата със същността, но колкото повече хора мислят над проблема, толкова по-добре.
По обед патрулните от Лоръл Гап поеха отново, като често се обръщаха назад. Час по-късно спътниците на Даг се събраха, за да отидат при каруците. Даг се качи на Копърхед и гушна Аулет пред себе си, а Фаун беше отзад, въпреки че след известно време слезе, за да се качи Плъм, която досега беше на раменете на Аш. Откриха Индиго да пази непокътнатия им багаж. Младежът беше събрал дърва и правеше чай в компанията на няколко мулета и коне.
Уит и две от момчетата взеха мулета, за да отидат да докарат Рейз и Бар от скривалището. Когато се върнаха, сложиха Бар на одеялото до Даг. Веднага стана ясно, че счупеният крак на Бар е в много по-добро състояние от изкълчения глезен на Даг. Възрастният патрулен подсвирна от възхищение, когато видя как се е справил Аркади.