Ремо се мръщеше.
— Близките ти ще се зарадват, когато те видят — увери го Даг. — Сигурно още преди месеци са разбрали колко много си помогнал, за да бъдат разбити бандитите, а пък патрулите вече са разнесли новината за злините по Северния път. Възползвай се от прошката, докато всички са още развълнувани, и нещата ще се оправят.
Фаун, възседнала Сврачка, изви вежди.
— От опит ли говориш, Даг?
Той докосна слепоочието си с пръст в знак на потвърждение.
— Просто не се възползвай прекалено често от номера със завърналия се блуден син, защото след известно време няма да има кой да му обръща внимание.
Бар отпусна юздите на коня и отбеляза:
— Като ми гледаш крака, всеки от нас може да твърди, че е отвел другия вкъщи. Уверявам те, че ще куцам и ще стена, докато им проглуша ушите. Ще стане.
— Лагерът няма да ти се стори същият, уверявам те. — „И на двамата“, помисли си Даг.
— Нито пък лицето ми, като се гледам в огледалото, докато се бръсна — измърмори Бар. Май не болката в крака го беше направила толкова сериозен. Обърна се към Даг. — Научих много от онази нощ в дъжда, когато се качих за пръв път на „Завръщане“ побеснял, мокър и премръзнал. Благодаря ти.
Даг вдигна изненадано глава.
Не го призна, но благодарността на момчето му достави удоволствие.
— Да, Даг ги умее тези неща — обади се Уит. — Ще ви кажа, че ме учи на нови неща още от първата вечер, когато сестра ми го въведе в кухнята на Уест Блу. Май съм забравил да ти кажа „браво“, сестричке.
— То си беше късмет — отвърна Фаун. — Но пък аз го сграбчих с две ръце.
„А някои своя с една.“ Даг подръпна юздите на Копърхед. Сумак вече познаваше мрачните настроения на Ремо, така че слушаше развеселена.
— Всичко ще е наред, Ремо. Ако ли не, Феърболт винаги търси млади патрулни. Ще му трябват поне двама, с които да ме смени. Ако се наложи, ще кажа няколко добри думи за теб.
Ремо се поуспокои, че има изход, ако завръщането му не мине добре. Според Даг такава опасност нямаше. Бар дръпна юздите на коня и пое, а приятелят му го последва. Финч и Аш се провикнаха за довиждане и тръгнаха след тях.
Даг изчака да се отдалечат и се обърна към Сумак.
— Наистина ли имаш намерение да изпратиш тези двамата на Феърболт?
— Феърболт няма нищо общо. Обещах на момичетата от семейство Кроу да им доведа хубави мъже, когато се върна. Рейз вече е зает, така че трябва да се реванширам.
Даг си представи чернокосите внучки на Феърболт и Масапе, прелестни момичета, но наистина малко много на брой.
— Те са толкова много, че поне една ще хареса вечно намръщения, а друга ще се увлече по бъбривеца — продължи весело Сумак. — Ще ги дадем на семейство Кроу.
— Ужасна съдба — измърмори Даг.
— Момичетата няма да ги изпуснат — обади се Фаун.
— Аз пък имам пълно доверие на Масапе — заяви Сумак.
Бери нямаше търпение да стигнат в Клиъркрийк, затова пришпориха конете.
— Дано къщата да си е на мястото — рече тя и подкара коня си между Копърхед и Сврачка. — Татко оставя — оставяше де — две свои братовчедки да се грижат за нея. Едната е вдовица, а другата никога не е била омъжена. Вдовицата има син, който минава по два пъти в седмицата, за да помага с тежката работа.
Фаун си представи, че момчето от семейство Клиъркрийк прилича на Аш Танър, и кимна одобрително.
— Написах две писма — Уит ми помогна, — едното след сблъсъка с бандитите, а другото, след като се оженихме в Греймаут, и ги пратих на север по приятели лодкари. Имаше и лоши, и добри новини. Дано да се пристигнали. — След малко добави: — В реда, в който трябва.
— Ако Клиъркрийк е истински речен град, както казваш, тогава новините за речните бандити са стигнали там отдавна — изтъкна Фаун. — Вече минаха месеци и те са се отърсили от лошите новини. Ако добрите пристигнат с вас, тогава всичко е наред.
Бери кимна и дръпна юздите, когато Фаун се оплака, че ако продължат да яздят в тръс, или тя, или Нати-Мари ще започнат да хълцат.
Клиъркрийк се разкри пред погледите им следващия следобед, след като два часа преди залез превалиха гориста стръмнина. Долината се ширна в цялата си златистозелена прелест, засенчена от западните хълмове. От лявата страна блестеше широката Грейс. Селото беше спретнато. Къщите бяха пръснати в цялата долина, вечерните огньове изпускаха позлатени нишки дим. Фаун се изправи на стремената, за да огледа важните места от детството на Бери, които младата жена й сочеше. Дори Сумак и Аркади, които яздеха зад тях и нямаха очи за нищо освен един за друг, се приближиха, за да слушат.