Бар потръпна.
— Отсъстващи богове, не!
Фаун си каза, че според стандартите на Езерняците той всъщност е още съвсем млад.
Даг се намръщи.
— Ти ги познаваш най-добре, няма да споря с теб.
Бар наведе глава.
— Мислех си… че няма да е зле някой да знае за Лили. За всеки случай. Ако има някой, който да ми каже как да постъпя, то това сте вие двамата. Затова дойдох.
Даг се намести на стола и нагласи отпуснатата на рамото му Нати-Мари. Тя въздъхна, примлясна и отново заспа.
— Какво ти се иска да направиш?
— Първо, не искам никой да страда.
— Тогава е най-добре да оставиш горката жена на мира — каза Фаун. — Тя е намерила начин да оцелее. — Не беше сигурна дали трябва да добави „с теб или без теб“, затова премълча. — Да не си посмял да й отнемеш детето, освен ако не си готов да го замениш, а мисля, че няма да успееш. А и тя няма голямо желание да е с теб.
— Да, няма.
Даг прехапа долната си устна и почука с куката по страничната облегалка на люлеещия стол.
— Според мен не трябва да оставяш Лили. Наглеждай я. Нещата се променят. Родителите умират — нейните, твоите — съдбата се променя. Семействата се местят. Длъжен си заради детето да я наглеждаш дискретно — ако знаеш какво означава дискретно. Просто ще си наясно дали има нужда от нещо.
— Ще го направя — отвърна бавно Бар. Напрежението започваше да го отпуска, след като си беше признал. Дори да станеше сериозен и мрачен като Ремо, нямаше да му се отрази зле. Бар отново погледна Нати-Мари, отпусната доволно на рамото на баща си, и Фаун усети завистта му. — Баща ми е добър човек — започна да обяснява той, — защото ни търпеше, докато мама казваше, че ще ни удави и двамата в Рифъл. Той прекарваше много време с мен и сестрите ми, учеше ни на разни неща… Странно ми е като си помисля, че няма никога да…
Нати-Мари разкъса последвалото мълчание, понеже се размърда и заплака. Даг сведе поглед, а Фаун се усмихна.
— Трябва ми помощница с две ръце — каза Даг.
— Много странно как родителските ти умения се появяват и изчезват за един миг, лечителю. — Тя отново разбърка отварата, свали я от огъня, след това се наведе и взе дъщеря си. Да, беше мокра. Даг изобщо не се притесни от мокрото петно на ризата си. Фаун си помисли, че няма да е зле да научи Бар как се повива бебе, ако не го беше научил от сестрите си. Нямаше да е точно сега, а когато болката му отмине. В началото на познанството им й се искаше някой да удари Бар по главата с нещо, за да му дойде умът. По всичко изглеждаше, че малката Лили е била този някой, но резултатът не беше никак приятен.
Когато Фаун се върна, Даг стана от люлеещия се стол, за да седне с детето, и продължи сериозния разговор с Бар. Заговориха и за новия дизайн на щитовете, за отомайването, как много лагери изпратили запитване, колко лечители и създатели обещали да разнесат новината. В този момент нахълтаха Аркади и Сумак и лечителят веднага започна да се оплаква, както винаги, от студения северен вятър, който пък точно този ден си беше мек и приятен, и разговорът се върна към лекуването, как нови чираци се молели за място, какви били новите жребчета, а след това започнаха да обсъждат плановете си за пролетта.
Дори надеждата за огромния им зелен свят да растеше бавно както дете в майката, никой не спомена, че грижите и за двете не са за хора със слаба воля, нито за нетърпеливите.
Фаун се залюля в стола и се зае да нахрани бъдещото поколение.