Четвърт миля по-нататък пътят отново зави наляво и се спусна към плитката долина. От двете му страни имаше пънове и прът, сложен напряко на височината на коленете. Очевидно служеше за пост, още повече че там стояха патрулни и гледаха малката им група с любопитство. Даг забеляза, че са открили чувството си за усет, за да се уверят, че новодошлите не са замислили нещо нередно.
— Виж ти! — възкликна Ремо. — Че това са двете момичета, които миналата седмица продаваха коне на пазара!
— Така ли? — Бар проследи погледа му и вдигна вежди. — Ясно! Значи затова, партньоре, не ме взе, когато отиде да купуваш кобилата, а?
— Реших, че не се интересуваш от коне — отвърна рязко Ремо.
Спряха пред преградата.
— И това ако не е мълчаливецът от Олеана! — подвикна момичето с усуканите на главата червеникавокестеняви плитки. — Здрасти, Ремо. Какво те води насам? — Високата й руса партньорка огледа одобрително момчетата, завъртя любопитно очи към Даг и прецени с нескрито съмнение Фаун. Червенокосата се оказа по-разговорлива. — Кобилата си я бива, нали?
Ремо се усмихна.
— Здрасти! Да, бива си я. — Фаун кимна от гърба на Сврачка, която протегна глава към старите си господарки. — Доведохме приятеля си Даг да се срещне с Аркади Уотърбърч.
Очевидно Ремо щеше да е говорител на групата, така че Даг го остави да продължи и само кимна и докосна челото си за поздрав. Запита се какво ли са казали за него Фаун и Ремо, защото двете млади жени го наблюдаваха с огромна изненада. Той нави юздите на Копърхед на куката и зачака.
Намеси се и Бар, широко ухилен:
— Здрасти, аз съм Бар, партньорът на Ремо, макар той да забрави да го спомене. И аз съм от Олеана — от лагера Пърл Рифъл, нагоре по Грейс. Там е пълно със злини. Освен това не ми каза имената ви…
Последва размяна на любезности и Бар научи имената на момичетата, разбра подробности за шатрите им и за смените в патрула, за семейното им положение, че русата наскоро се е върнала след размяна, че червенокосата никога не е пътувала надалече, и разпита дали имат красиви сестри или грозни братя. При друг случай Даг щеше да се развесели, но сега се чувстваше много уморен и напрегнат.
Ремо слушаше с нарастващо нетърпение. Отказа се да чака разговорът да замре, стисна ръката на Бар и го прекъсна:
— Къде можем да открием лечителя Уотърбърч?
— А, да — обади се червенокосата, Тавия, обърна се и махна към езерото. — Тръгвате по този път, хващате дясното отклонение покрай брега и ще видите шатрите на лечителите на около миля. Неговата е третата, настрани от останалите. Отпред има две магнолии, веднага ще ги видите. — Вдигна поглед към Фаун, когато русата й партньорка я сръчка, и добави: — Ако тръгнете на изток, надолу по хълма, ще излезете на лагера на фермерите, които идват да търгуват. Имат си собствен кладенец. Приятелката ви фермерка може да изчака там.
— Тя е с мен — обади се Даг.
Тавия се усмихна с неудобство, а русата се намръщи.
— Не допускаме фермери в лагера — обясни Нийта. — Заслонът не е никак лош, сигурно са оставили и дърва за огън. Сега там няма никой.
Даг стисна зъби.
— Или влизаме всички, или нито един.
Ремо и Бар се спогледаха стреснато.
— Даг — заговори тихо Ремо, — два дни пътувахме, за да стигнем тук.
— След като не пускат Фаун, нито лагерът, нито хората са подходящи. Ако тръгнем сега, докато се стъмни, ще сме минали половината път до „Завръщане“.
Фаун само слушаше, но реши, че е дошло време да се обади.
— Няма нищо, Даг. Никой няма да ме притеснява в заслона, ще запаля огън. Ще почакам там, докато поговориш с човека. После ще видим.
— Не — отсече Даг.
— А тя… каква ти е? — попита Тавия.
— Съпруга — сопна се Даг.
Двете патрулни се спогледаха, русата извъртя очи към небето. Страхът, обзел Бар, се превръщаше в паника. „За бога, момче, какво те прихваща? Заслонил съм се и съм непробиваем като орех. Не е възможно някой да разбере настроението ми.“ А настроението му ставаше все по-ужасно.
Тавия погледна Даг и се обърна към Ремо.
— А той защо иска да се срещне с Аркади?
— Сложно е — отвърна отчаяно Ремо.
— Сложен проблем, свързан със същността — намеси се Фаун. — Работа за лечител. Едва ли е най-подходящата тема, която да обсъждаме по средата на пътя. Някоя от вас двете създателка ли е?
Русата, изглежда, се обиди, а Бар побърза да се намеси: